Бойната попадия не върнала пушката на мъжа си поп Димитър, законът може да я погне.
В двора на обителта над Своге, която е една от „перлите в короната” на Софийска митрополия, било открито старо злато, побърза да ни информира жител на близкото село Осеновлаг. Твърди се, че благородният метал помогнал на попската фамилия Кръстанови да станат собственици на няколко апартамента в София и на къщи в живописните околности на селото. Общо 14 оки от жълтия метал били извадени от гробовете на легендарните хайдути Вълчан войвода и поп Мартин, но дали находката е дело на иманяри, или на „обичайните заподозрени” Кръстанови, засега цари разнобой по въпроса.
Злите езици /и сили!/ обаче упорито обвързват „треската за злато” с името на новия игумен на обителта - протойерей Петър Покровски. Потърсен от човек на „ШОУ” за коментар, отецът категорично заяви, че по предполагаемите могили на двамата хайдути нямало и следа от разравяне.
Пукнатината, която тръгвала от чешмата да цепи циментовата плоча на двора, се дължала на могъщото коренище на канадска секвоя, засадена близо до каменния зид на манастира преди няколко години.
Гробовете на нашенските робинхудовци от ХIХ в. са в непосредствена близост до “вечния дом” на писателя Светлозар Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин. След „победата на народната власт” на 9 септември 1944 г. Горянин е запратен в лагер, но тогавашният игумен на „Седемте престола” – видният езотерик Христофор Клопов, го кани да се скрие при него в обителта, за да го предпази от бъдещите посегателства на ДС. Въпреки протекцията му в края на 50-те години на миналия век културтрегерът умира при неизяснени и досега  обстоятелства, недолюбван от властта. Постепенно интересът към гробовете на хайдутите около неговото последно “жилище” ескалира. Хора от близките села и от персонала на манастира  разказват, че в продължение на години виждали след полунощ святкането на иманярски фенери и чували приглушените гласове и стъпки на търсачите на съкровищата. И един прекрасен ден се оказва, че обвитото в митове, легенди и предания злато вече… не е в наличност. Това мародерство обаче предшества с десетилетия заемането на игуменския пост от отец Петър Покровски.
Друг особено ценен експонат, изложен в манастирската църква, е близо 800-годишна икона във византийски стил на Света Богородица Троеручица. Като зеницата на окото си я вардят новите „стопани” на “Седемте престола”, които за разлика от фамилия Кръстанови са амбицирани да обновят манастира, издигнат още в ХI век през владичеството на Петър Делян.
Тези проблеми обаче са бял кахър в сравнение със свирепата война, която обявиха на новия игумен някои от жителите на местните села, „ултраси” на клана Кръстанови, подхвърлял им по някой къшей хляб в повече чрез програми по временна заетост или чрез наемане в семейната им механа. Която обаче е върху манастирска земя и обслужва клиентелата може би без съответното разрешително. За капак зетят на попадията е вързал кабелите на трифазния ток, необходим за заведението, към елмрежата на обителта, за да е на тотална аванта
Не че има повече накъде, тъй като от няколко петилетки цялата фамилия се шири напълно безплатно на третия етаж, където са най-луксозните стаи и т.нар. патриаршески апартамент.
„Наскоро приключи проверка в манастира, назначена от Софийска митрополия. Всичко се оказа наред. И с касата на обителта, и с новата бяла техника, която купихме. Дадохме за скрап старата пералня, връстница на априлския пленум, и непочистваната поне половин век готварска печка. Очаквам и ревизия, като съм напълно убеден, че резултатите от нея ще бъдат изрядни”, коментира протойерей Покровски.
Неговата основна опонентка – и то още на третия ден след назначаването му за игумен на “Седемте престола”, е вдовицата на бившия кондуктор от Ботевград Димитър Кръстанов, “преквалифицирал” се впоследствие под чадъра на партийни велможи в “служител на култа”. Една нощ през 2005 г., солидно почерпен, поп Димитър пада с джипа си в дере и загива на място. Оттогава до юли т.г., когато отец Петър е назначен за игумен на манастира, кланът Кръстанови коли и беси в „долината на река Габровница”. Зетят на попадията е държал цех за дървени къщички в самия манастир и е дърпал нелегално ток от него. Когато новият игумен поел обителта, сутиени и гащи на “мама Веска” Кръстанова се търкаляли между ценни богослужебни книги на три века!
В сградата на манастира е имало и свинарник и вечно гладните прасета наръфали стените на помещението.
Отделно семейство Кръстанови, които са отгледали и изучили няколко поколения „кръстановчета” и са живели охолно на манастирска издръжка, строят сграда с неясно предназначение на отпуснат парцел от 285 кв.м с изричната резолюция, че става въпрос за ливади…, макар и върху скала /?!/. В „превод” на “кръстановски” скатът зад парадния вход на манастира е зает от сграда, все още недостроена, в която прозират контурите на бъдещ хотел.
„Къде са и дървата за огрев, защото не ги намерихме?”, питат миряни от Осеновлаг, наясно с дългогодишните машинации на самозваната „игуменка”, на младини – келнерка в село Осеновлаг. По сведения на запознати в „партията” на попадията-феодалка членували местният млекосъбирач Павел от Осеновлаг, за когото се говори, че не се издължавал редовно на клиентите си жена му Ристена и дъщеря им Пенка, както и магазинерката Костадинка от Еленов дол. „Те никога не са влизали в църква и не са се причестявали. Как може тогава да твърдят, че не искат Покровски за игумен, щом са толкова невежи и невярващи? А кога ли пък са опознали качествата му, при положение, че когато попадията Веска започва да буни околните села срещу отец Петър, са минали едва… три дни от встъпването му в длъжност?!”, питат се трезвомислещите хора от района.
В църковните среди се шушука, че „мама Веска” се задържала толкова дълго и абсолютно противоуставно начело на един мъжки манастир благодарение на застъпничеството на шофьор на дядо Максим, който наредил устно да не закачат вдовицата на поп Димитър и близките й. Покойният патриарх много обичал тази света обител и често я посещавал инкогнито с любимата си икономка леля Недка. „Другарката презвитера” била наясно със слабостта на Негово Светейшество и успяла да се възползва максимално от нея за своите собствени цели.
73-годишната Веска, която навремето контактувала тясно със зам.-пожарен шеф от районен мащаб, напуснала с драматично тръшкане „своя” чифлик с квичащо прасенце в ръце. Осведомени твърдят, че „забравила” да върне част от ловните пушкала на покойния си съпруг, който приживе бил запален авджия, любител на чашката и огнестрелното оръжие. Законът за съжаление не поощрява подобна „деменция” и я наказва по съответния член от НПК.
Местните се подсмиват, че в името на житейската достоверност паметникът на покойния игумен от бял камък, стърчащ почти в центъра на манастирския двор, трябвало да е с мораво-червен нос от прекомерната употреба на “твърдо гориво”.
„Мама Веска”, която е получила официална заповед от викария на Софийска митрополия епископ Йоан Знеполски да напуска „феода” барабар с домочадието си, в противен случай щял да се намеси прокурор, при “абдикирането” опоскала цялата посуда и покъщнина, а в момента била обсебена от приготвянето на зимнината. За целта ползвала аграрната продукция на манастира, която Кръстанови продавали на двойно и тройно завишени цени, и я употребявали в кухнята на фамилното заведение.
Петър Покровски, законният игумен на обителта, вече е събрал огромна подписка в своя защита, въпреки че никой от Софийска митрополия не поставя под съмнение професионализма и авторитета му на ревностен духовник. Целта му не е “да цака” своите опоненти, а за да им покаже, че докато диша, човек може да направи правилния избор. И той е: Богът, църквата, доброто... Примерно.


Добринка КОРЧЕВА,
София – Своге

Източник: БЛИЦ