На 17-ти март преди 99 години, великият поет Стамен Панчев е ранен смъртоносно.
Ден преди това той пристига в частта си при Чаталджа. Възложено му е да охранява брега на Мраморно море при Ялос. При третата атака, на 17 март, получава две тежки рани в стомаха и дясната ръка от обстрелващ ги английски военен кораб. Приет е в лазарета и стоически понася болките. Надеждата за живот не го напуска до смъртта му в 8.10ч. на 23 март 1913 година, когато притиснал снимката на 3-годишния си син Павел, Стамен Панчев затваря очите си за последен път. Погребан е същия ден на най-голямата височина между селата Кадъкьой и Елбасан, край гръцките гробища.
 
Началото на края е поставено на 17 септември 1912 година, когато по българските земи се обявява обща мобилизация. През същия ден Стамен работи до късно в гимназията и когато се прибира той за последен път сяда на една трапеза с любимите си хора. На следващия ден, 18 септември 1912 година, той заминава през Арабаконак за София. В столицата се снабдява с всичко необходимо за военна служба и на другия ден заминава за Цариброд, където се явява в щаба на 38-и пехотен полк. Веднага е изпратен за командир на взвод в 12-а рота на трета дружина от полка. В първите дни от войната Стамен пише на баща си: „За всичко мисля, но най-вече за детето ми. Моята синовна молба е да не оставяш на чужди хора да се грижат за него. Ако мен загубиш, оставям ти Павел за син. Отечеството, вярвам да се погрижи и да вземе под закрилата си ония, чиито бащи са сложили кости за него, за неговата чест и слава, за неговото велико бъдеще ....”. Започват ожесточените битки. На 18-ти октомври в крака е ранен подпоручик Стамен Панчев. Той приема войната с примирие, тъй като обича родината си, но за него тя е мъчителна и жестока, тъй като го разделя от любимите му хора. Дните са изпълнени със смърт и тревога. Хората са брадясали, гладни и мръсни. Но именно в тези тежки момента Стамен твори най-прочувствените си стихотворения: „Зимна вечер”, Войнишки сън”, „Бойното поле” и най-завладяващата си творба – „Сине мой”. В началото на март 1913 година в един от боевете поетът се наранява с револвера си, което му причинява голяма болка и душевно страдание, тъй като не може да остане на фронта. От лазарета в Елхово получава болничен отпуск и към 10 март той пристига при семейството си в София. Но последвалите бързи военни действия повеляват на още неоздравялия войник да се завърне на бойното поле, където намира смъртта си.
 

Източник: balkanec.bg