Беседа за живота и делото на Стамен Панчев се проведе днес в Исторически музей Ботевград от 11.30 ч.
На днешния 23 март в 8ч. сутринта д-р Рачо Ангелов подписва протокол с който декларира, че Стамен Панчев е мъртъв. С тези думи на тъга и преклонение започна беседата Десислава Иванова с учениците от ТПГ”Стамен Панчев” -Ботевград . Това стана след като те почетоха паметта на своя патрон  на заупокойна молитва в църквата „Свето Възнесение Господне”. На тази дата преди 99 г. цялата рота, на която той е подпоручик запалва кибритени клечки (тъй като няма свещи ) на неговия гроб в близост до Мраморно море.
Преди това, през септември 1912 г. получава повиквателна за фронта. Има 24 ч. време да се подготви. Последният ден преди да замине прекарва в Гимназията на която е директор. Привежда в ред училищната документация и се разделя със своите колеги. Вечерта се събира за последен път със своето семейство на трапезата. В този последен момент пише и своето последно стихотворение „Сине мой”, посветено на 3-годишния му син Павел. Едва ли е знаел тогава, че то ще се окаже пророческо. Стихотворението му става символ на нашия град.
Има множество спорове относно рождената дата на Стамен Панчев, изтъкна екскурзоводът Десислава Иванова пред учениците. По нейни думи, синът му Павел Панчев смята по погрешка и я определя като 1-ви декември 1879 г. Има и друга дата- тази посочена от самия Стамен Панчев в учителския дневник-16 декември. Екскурзоводът споделя пред присъстващите, че е чула и трета версия – 19 декември. Пред нас историците предстои  да открием истината, каза Десислава Иванова и допълни, че деня на неговото раждане едва ли е толкова важен. Важно е това, което е оставил за нас, не само като поезия , но и като един невероятен човешки подвиг, каза още тя.
Екскурзоводът представи още факти от живота на великия поет и патриот. На 6 годинки Стамен Панчев остава сирак. Баща му отива да воюва в Българо-сръбската война и когато се връща открива, че съпругата му е починала. Малкия Стамен има нелеко детство. Учи в Кюстендил. Иска да стане учител и постъпва в Софийския университет, където учи Педагогическия и Философския факултет. От този момент се изявява като един буден младеж и достойно представя нашето градче- Орхание. Приятел е на известния поет Никола Ракитин, чиято сестра впоследствие става негова съпруга. След завършване на университета, няколко години учителства извън Орхание. През 1911 г. става директор на Гимназията в Орхание. В Орхание Стамен Паснчев основава Духов оркестър и хор. Всички са били възхитени от неговите изпълнениея. на цигулка и флейта.
 Специално стихотворение в памет на Стамен Панчев прочете пред учениците Любен Томов, което лично е написал преди броени дни, специално за събитието. То е озаглавено „Героят”. След беседата, екскурзоводът покани учениците на ТПГ”Ст. Панчев” да разгледат постоянната експозиция в музея. Възпитаниците успяха да разгледат негови вещи, сред които неизменната цигулка. На едно от таблата е записано: „ Всеки град има по един духовен водач. Стамен Панчев е духовният баща на Орхание. Той остави едно стихотворение и едно свято име. Загина за Родината, за Отечеството си като Ботев. Това е велико дело.”
Мероприятието протече в присъствието на директора на учебното заведение Соня Малинчева, заслужилия краевед Симеонка Влайкова, Веселка Божкова- Гл.експерт "Култура и вероизповедания" в Община Ботевград, Тихомир Лалов-потомък на стар орханийски род и други.

Източник: balkanec.bg