- Тошко, защо според теб се стигна дотам да чакаме на сложни сметки, за да се класираме на европейското първенство?
- За мен е подценяване на цялата ситуация. От варианта сигурно класиране, лесна група се оказа, че за нас тази група е тежка и затова сега ще чакаме на сметки, които не знам как ще се получат. Дано да се получат все пак.

- Подценяване на групата ли доведе до това, че близнаците да бъдат пуснати да не играят в тези квалификации?
- Аз имам мнение по въпроса, но на него трябва да отговорят факторите в българския баскетбол. Има хора, управляващи, уж милеещи за баскетбола, които са го взели това решение, те да кажат защо така са направили и защо така са решили. Те са преценили да ги пуснат и за съжаление сега нещата отиват към катастрофа.

- Факт е, че едно некласиране в тази група може да се смята за катастрофално представяне...
- Естествено, какво да е?! Аз  не мисля, че трябва да виним играчите които в момента са в националния отбор. Те са млади момчета, нямат нужния опит и с голямо очакване ги гледахме и се надявахме да се представят добре, но явно не са дорасли за големия баскетбол. Националният отбор не е като клубния и затова така се получи сега.

- Видя се в Самоков, че Азербайджан е преодолим и с тези играчи. Това ли е нивото на България или провалът е вследствие на подценяване на ръководството на отбора и на федерацията?
- Не мисля, че това е нивото. На някои играчи това е нивото, но на други не. Въпросът е, че този отбор трябваше да бъде в абсолютно пълен състав да се подготви както трябва, за да може да се класираме с лекота и всичко да е наред. Сега какво става – пак ще кажем, че баскетболът върви надолу. Аз ви казах, има хора, ръководство на тази федерация, което трябва да понесе отговорността за това некласиране. Просто и ясно е. В националния отбор има играчи, които стоят на пейките в клубните си отбори и разчитаме на тях да играят на ниво за България. Няма как да стане. Вместо да им даваме шанс в клубните им отбори, ние не го правим, вземаме знайни и незнайни чужденци, и после лятото, като дойде, искаме да бием. Е, няма как да стане. Момчетата, които са в отбора, дават максимума от себе си, но не са готови за такива битки.

- Бившият ти колега в националния тим Филип Виденов обяви, че ще се откаже. Той беше най-опитният, но дали заради контузията, която го измъчваше, също не успя да поведе така съотборниците си, както на всички ни се искаше...
- Какво трябва да направи? В баскетбола вече една фигура трудно може да направи отбора по-силен. Такива са рядкост в целия свят. Филип всяка година е давал, играл е контузен всяко лято, дал е всичко от себе си. Даже аз в определени моменти съжалявам, че остана сам да се бие, да понася негативите след всички тези години, в които е градил баскетболната си кариера. Нормално е и на него вече да му писне. Той има абсолютното право да каже стоп, защото наистина е дал много. Въпросът е, че с тези млади момчета, които остават догодина, отиваме още по-назад. За съжаление става тежко. Пътят, който бяхме поели преди 4-5 години, за един месец се върнахме много назад, вместо да вървим нагоре, както беше миналата година. Не продължихме това изкачване и сега ще гледаме отдалеч. Дано не съм прав, все още имаме теоретичен шанс.

- Какви ще са последствията за българския баскетбол след това почти сигурно неучастие на европейското първенство?
- Ще започне първенството, играят отборите и това е. Последствията са за младите, защото половината нямат отбори, къде да играят. За тях са последствията. След 2 години пак ще разчитаме на тях, а не се знае дали ще са натрупали този опит, нужен да играят за националния отбор.

- Трябва ли да се промени правилникът, за да бъдат гарантирани минути на тези момчета, въпреки че те сами реално трябва да заслужат мястото си на терена?
- Какво значи гарантирани? Никой не трябва незаслужено да получава нещо. Въпросът е, че вместо да даваме шанс на младите, всеки един отбор се пълни с една камара чужденци. Просто, за да имаме.

- По-правилният път е да се ограничат чужденците...
- Да, тогава автоматично трябва да играят българите. Миналата година бяха двама, федерацията приема тази година решение да е един. След две години сигурно ще станат 10 чужденци и двама българи. И после да играят младите и да се развиват!? Няма как да стане. Къде ще играят тези 18-20-годишните? Никъде!

- Говориш като готов кандидат за президент на федерацията.
- Аз ли? Нямам такива намерения. Аз съм действащ играч, имам да играя, имам отбор. За това казах, че не е към мен този въпрос. Моята кариера е към края си, но тяхната тепърва започва.

- Влече ли те едно такова поприще, след като приключиш?
- Чакай, чакай. Не съм се замислял даже. Просто ме е яд, че човекът, който тръгна да създава нещо преди години, почина. Сега всичко, което се правеше, се срути и отива надолу. Защото условията и удобствата в националния отбор, които той създаде, такова нещо нямаше в последните 15 години. Сега какво? Тръгнахме назад.

- След кончината на Михов обаче - сам знаеш, че никой не искаше да заеме този пост. Глушков едва ли не бе накаран насила да оглави федерацията. Защо сега той трябва да поема негативите, след като никой друг не искаше да стане президент?
- Не знам. Аз не мога да давам оценка сега. Като спра да играя, тогава може да коментирам. Не знам защо и как е сложен някой. Просто споделям виждането си.

- Да те попитам и за клубния ти отбор. Тази година Лукойл Академик получи уникалния шанс да пробие в Евролигата. Ще се справите ли с тази тежка задача?
- Наистина е тежка. Имайки предвид, че започнахме преди 5 дни тренировки, ще е трудно. Надявам се да се представим добре. Наистина шансът е уникален. За първи път български отбор попада сред най-големите, макар и да играе квалификации. Дано да се подготвим по най-добрия начин и да представим българския баскетбол в другата му светлина

- Сега, след националния отбор, всички погледи ще са насочени именно към вас...
- Влизане в групите на Евролигата ще е нещо наистина грандиозно. Неуспех обаче ни дава право да покажем добра игра в УЛЕБ (Еврокъп). Надявам се представянето на Лукойл Академик тази година да е по-добро от миналата. Защото миналата година 5 секунди в последния мач ни костваха да продължим напред. Сега се надявам да имаме възможност да играем в Европа и след Нова година.

- Дано, защото за съжаление друго не остана на българския баскетбол.
- Надявам се, че ще се получи.

- Наскоро стана баща за втори път. Как се чувстваш?
- Щастлив. Това е нещо уникално. Радвам се, гледам децата. Радвам се, че всичко вкъщи е наред. Баскетболът вече мина на втора линия.

- В такъв случай да са ти живи и здрави и да растат щастливи.
- Дай Боже, благодаря.

Източник: http://bgbasket.com