Добър ден на всички, благодаря ви за вниманието. Моля да извините моята емоционалност. Вълнувам се, въпреки че се подготвям психически за този момент от година насам. Баскетболът е моят живот. В него влязох като дете. Повече от 20 години по-късно, стоя пред вас като семеен мъж и баща на две момчета.
Със сигурност имам много какво да ви кажа. Със сигурност забравям нещо или някого. Първото и основното, което искам да направя, е да благодаря. Моето поколение е възпитано на уважение. Аз нямаше да бъда този спортист, когото познавате без помощта на хората, с които имах щастието и честта да премине кариерата ми.

1.     Благодаря на треньорите си!
На всички треньори, с които работих в началото на кариерата си във Варна – Петко Делев, Симеон Варчев, Христо Борисов.
На всички, с които работих в националния отбор – на Росен Барчовски, при когото дебютирах 19-годишен. На Петко Маринов, Тити Папазов, Иван Чолаков, Дарин Великов, на Пини Гершон, при когото изиграх последния си мач за България. На Желко Лукаич и на всички треньори в Лукойл Академик.

2.     Благодаря на съотборниците си!
Не помня нито как съм изиграл1000 мача. Никога не съм си броил точките. Никога обаче няма да забравя съотборниците си. Без тях, аз никога нямаше да се справя. На момчетата, с които съм делил една съблекалня – БЛАГОДАРЯ. Не е редно да изброявам имена. Всички те остават завинаги част от живота ми.

3.     Благодаря на президентите!
Благодаря на всички ръководители на българския баскетбол, на първия ми клуб Черно море и на Лукойл Академик. На президентите на федерацията – Атанас Тонев и на покойния Михаил Михов, на настоящия Георги Глушков. Благодаря на шефа на Лукойл Академик г-н Валентин Златев за годините на доверие, които ми гласува. В негово лице, аз винаги съм срещал разбиране, обич и подкрепа.

4.     Благодаря на семейството си!
Имам страхотни родители! Майка ми и баща ми винаги са били зад гърба ми, преживявали са всеки миг с мен, но никога не са се месили в кариерата ми – нещо, за което винаги ще им бъда благодарен. Благодаря и на съпругата си – за дългите години на търпение, доверие и спокойствие, които ми е дала и които продължава да ми дава.

5.     Благодаря на вас, медиите!
Работихме заедно 19 години. Щастлив съм, че ви познавам. С някои от вас започнахме заедно. Аз в мъжкия баскетбол, вие в журналистиката. Ако за тези години съм ви обидил с поведение, постъпка или думи, моля да бъда извинен. Винаги съм имал подкрепата ви и съм се стремял да оправдавам очакванията ви.

6.     Благодаря на феновете!
Горд съм, че постигнах най-големите си успехи като спортист не в Левски, не в ЦСКА, а в отбори като Черно море и Лукойл Академик. Моите уважения и към сини, и към червени, но е много по-трудно да постигнеш нещо, встрани от тях. Аз обаче имах щастието да работя с невероятни личности и характери, чиято сила бе по-голяма от клубните интереси.

7.     Благодаря и на съперниците си! За мен нямаше по-голям дразнител от тях. Достатъчно ми беше да чуя първите думи на всеки новодошъл американец или просто чужденец. Всички, които идваха, казваха едно и също: „ТУК СЪМ, ЗА ДА СТАНЕМ ШАМПИОНИ.” Да, но работата е там, че ТЕ НЕ БЯХА ПИТАЛИ МЕН аз какво мисля по въпроса!

БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ! Включително на хората, които най-силно са ме критикували през годините. Те бяха моята най-голяма мотивация да бъда още по-силен и да отстоявам принципите си. Цял живот съм искал, търсил и съм се борил само за победа. Не знам какво ме очаква от тук нататък, но можете да сте сигурни, че каквото и да е, аз пак ще се целя възможно най-високо!
Желая от сърце късмет на Лукойл Академик, на националния отбор и на българския баскетбол!
Бъдете здрави, обичайте играта така, както я обичам аз и не спирайте да вървите! Аз днес не казвам „КРАЙ”, нито „СТОП”, нито „СПИРАМ”. Аз отварям нова страница в живота си и се надявам тя да бъде поне толкова вълнуваща и хубава, както досега!

БЛАГОДАРЯ ВИ!
Ваш Тодор Стойков
11 септември 2013 г.
 


Източник: Снимки: SPORTAL.BG