Ивайло Ивайлов от Трудовец бе един от призьорите във второто издание на „Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България“. Той спечели награда за стаж в БНТ 2. Ивайло е роден и израснал в Трудовец, но от няколко години живее в Божурище. В момента е ученик в 11 клас на СУ „Летец Христо Топракчиев“ в град Божурище.

Прочетете неговите впечатления от стажа му в националната обществена телевизия, партньор на второто издание на ученическия конкурс.
Как започна всичко:
Научих за конкурса „Работилница за репортери” на Еспресо Медия от директора на нашето училище г-жа Мая Карамфилова още миналата година, когато стартира пилотното му издание. Тя ме запозна по-подробно с целта му да стимулира интереса на учениците към журналистиката и писането като цяло, както и с дейностите в него, и ми предложи да участвам. Тогава се колебаех дали да се включа, тъй като нямах идея какво харесвам и дали ми се отдава писането в такава степен, че да се захвана с подобно нещо.
Но когато разбрах, че стартира второто издание на „Работилница за репортери” и прочетох каква подкрепа получава от медии и доказани имена в бранша, си казах, че това е точният момент да се хвърля в дълбокото. Все пак никой не е умрял, защото е опитал. Е, освен парашутистите без парашути, ама това е друга тема.
Един от победителите
След осем седмици и осем журналистически и литературни задачи, след много забавни ситуации, в които попадах заради тях, се оказа, че съм имал някакъв потенциал и удобно заех второто място в конкурса. Получих n-на брой награди, сред които пътуване до Брюксел, както и стаж в БНТ 2 от главния продуцент „Новини и актуални предавания” – Мариета Фидосиева.

Първи ден в БНТ
Пристигнах аз на Сан Стефано, влязох в сградата, взех си пропуска и се запътих към нюзрума. Там ме посрещнаха Мариета Фидосиева и Филипа Иванова и след кратък разговор с тях, водещата, която бях свикнал да виждам само на екран и не можех да повярвам, че стои до мен, подхвана няколко листа с йероглифи (всъщност важни съкращения за частите на репортажа) и започна да ми ги разяснява. Аз извадих бързо нещо за писане, кимах умно от време на време и се правех, че разбирам. После, отново от Филипа научих кои са най-достоверните и бързи информационни агенции, които мога да ползвам.
След това тя изхвърча нанякъде по работа и останах с редакторите и репортерите. От тях разбрах, че журналистическият труд като цяло е малко шашава работа, журналистите у нас често са обект на обиди, заплахи и насилие, а работа във водеща българска медия се намира много трудно.
По някое време ходих на снимки с репортер и оператор. Това беше интересната част – видях как се случват нещата на практика, бях, така да се каже, в епицентъра на всичко и останах доста впечатлен. Тръгнах си малко уморен, стреснат, но и любопитен какво ще се случи утре.
За стажа накратко
Останалият един месец от стажа мина като ден – всичко се случваше толкова бързо, че на моменти дори не осъзнавах какво става. За краткия ми престой в БНТ се запознах отблизо с дейността на новинарския отдел, придобих умения за създаване и редактиране на видео материали и участвах в изготвянето на репортажи. Запознах се с много хора, изключителни професионалисти, сред които репортери, редактори, продуценти, оператори и монтажисти. Всички те се отнасяха с уважение към мен, като към свой колега, въпреки че съм само на 17, споделяха знанията и опита си с мен и ми даваха поле за изява, доколкото им го позволяваше ситуацията.

Очаквано, работата в редакция, особено в национална медия като БНТ, е много динамична и напрегната, което често може да доведе до спорове между колеги. Станах свидетел и на това, но бях абсолютно наясно, че ще се случи, защото когато някъде има голям екип от хора, работещи на едно място, няма как да не се получават разминавания и сблъсък на идеите им. За щастие, видях как проблемите се разрешават изключително нормално, човешки и никой не съди другия, за което моите адмирации към целия екип на БНТ 2.

В заключение:
Тръгвам си от БНТ 2 доволен и благодарен за шанса, който ми предостави „Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България”. Макар и да не ми се иска, се разделям с всички тези прекрасни хора там, тъй като учебната година вече започна. Все още не знам дали журналистиката е моето призвание. Знам само, че ако медийната действителност в България не ви плаши поне малко, то със сигурност сте човек, който наистина иска да се занимава с журналистика.

Ивайло Ивайлов – второ място в конкурса „Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България”