На 19.02. 2013 г. В ОУ „ Васил Левски” – с. Видраре приключи седмицата, посветена на Левски. В 11 ч от училището тръгна  шествие, начело с училищното знаме.   Пред едноименния паметник  в селото учителите и учениците, граждани и общественици почетоха заедно паметта на Апостола с поднасяне на цветя, с едно-минутно мълчание и с поетичен рецитал.  Гости  на събитието бяха кмета Румен Гунински и председателят на ОбС Николай Яхов. Румен Гунински и Миглена Димитрова, кмет на село Видраре , положиха цветя от името на общинската и местната общественост.

Учениците Спас, Павлинка и Мария от ІVклас и Георги от VІІ клас рецитираха вдъхновено стихове за Левски. Словото но Баряна Николова, учител по литература, ехтеше на площада пред застиналите в уважение граждани:

„И днес, след толкова години, неговото име вълнува, задава въпроси, на които не винаги знаем верния отговор. Левски е в нас, а ние сме във времето, което ни обръща: ровим се в миналото, лутаме се в настоящето,  търсим мостове, по които успешно да вървим към бъдещето. Неговото име е като фар в бурно море, който ни показва верния път. Само ни трябват очи да го видим, ум и воля да го следваме.

 Та нали той казва:
„Всички хора в България ще живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от Бога да живее човекът... Само така ще бъдем равни на другите европейски народи... С моята смърт не свършва пътят, който трябва да извървите”.

За Видраре е гордост и отговорност, че Левски е идвал тук, че е основал комитет, че е пробудил духа на неговите жители. Туняковият хан е заключил шепота на революционното му слово, а улиците  тук се гордеят, че са докосвани от неговите свещени стъпки. Светиня е това кътче на България. Видрарци, пазете го !

Левски днес е мярка. Велика мярка за всичко и за всички. Но доколко ние в новото  време на безродство и богохулство достигаме тази мярка!? Мярка за свободолюбие, борбеност, всеотдайност, отговорност, честност... Дълъг е списъкът от тези качествени показатели на мярката „Левски”.

И сякаш  още по – силно изплува в съзнанието ни днес легендарният  му образ, създаден от народния поетичен гений:
                                  
Небе се с ръка не хваща,
 слънце се с уста не гаси,
 вятър се с въже не връзва,
 море се с лъжица не суши,
 ръка се назад не връща           
  и баш комита се не хваща.”
 
Дали това , което направихме в твоя памет, е  достатъчно, Апостеле?!  Един кът, конкурс – рецитал,  почистване на музея и на паметника ти, цветя … Едва ли!
Но сме ти признателни и с гордост носим твоето име! 
 
 
    Боряна Николова-учител


Източник: balkanec.bg