"Г-н Везенков, извинявам се за закъснението, но на фоайето в офиса на "Лукойл" доста време ме проверяваха за оръжие", започва разговора ни с може би най-успешния спортен директор у нас за последните 10 години. "Така е, това да не е някоя зала", отговоря с усмивка спортният директор на баскетболния шампион. Въпреки че "Лукойл Академик" не успя да постигне целта си - Топ 16 на "Еврокъп", Сашо Везенков е в добро настроение и дори черпи с бонбони от слива.

- Г-н Везенков, има ли новини около треньорския пост в мъжкия баскетболен "Лукойл"?
- Няма. Временно Миро Ралчев ще води отбора. Чакам какво ще каже президентът. Той може да реши да вземем друг треньор.

- Как оценявате работата на Марин Докузовски при втория му престой в отбора?
- Марин Докузовски е познато име на българския и европейския баскетбол. Аз не бих тръгнал да коментирам престоя му при нас. Той стана два пъти шампион с отбора и взе две купи. Имаше неточности по селекцията. Не можел да работи с 5 американци. Това му беше изискването от самото начало. Ние не можем да сменим всичките. Те са с договори. Ако тръгнем да ги гоним, ще бъдем доста потърпевши. Желая му успех. Той е много добър специалист и мисля, че скоро време ще поеме някой силен отбор.

- Има ли скандал между него и Тодор Стойков?
- Не е скандал. Това е сигурно. Нормално е в един отбор да е имало някъде някакви разминавания. Но единият е играч, а другият треньор. Наставникът си носи отговорност и си търпи последствията. Открит скандал не е имало. Както и между мен и Марин. Докузовски имаше ясна цел - 16-и на УЛЕБ, не можа да я постигне.

- Това ли е най-слабият сезон на отбора, откакто Валентин Златев го взе?
- Не бих казал. Имало е сезон, в който ние не играхме в УЛЕБ и загубихме купата на България. В самото начало всички вие казвахте, че това е най-силният отбор на "Лукойл". Физически е така. Показаха го. Нашият отбор игра много по-добре на приятелски турнир с "Барселона", "Панатинайкос" и "Олимпиакос", както и в двубоя с "Канту". Но отговорите на въпроса защо започнахме да играем слабо не мога да ги дам.

- Ще има ли промени в трансферната политика на "Лукойл", на какво ще се залага: чужденци или българи?
- Това е голяма грешка. Клубният отбор не трябва да бъде делен на чужденци и българи.  Моля ви, крайно време е да променим така зададения въпрос. Това беше и на треньора изказване. Чужденците го провалили. Всички те са един тим. Основни промени в клубната политика няма да има. Тя е същата. Продължавам да твърдя, че нашите българи са най-добри. Изключвам, разбира се, тези, които играят в чужбина. Може би и "Левски" имат доста добри българи. Но това са, изборът е ограничен. За нашите цели са нужни и класни чужденци. Може би една от най-големите ми грешки в политиката на клуба е, че през всичките тези години не успях да убедя нито един треньор, че трябва юноши от нашата школа да играят в първия отбор.

- Има ли идеи как това ще се реализира?
- Има. Ако 9 човека бъдат професионални, тримата до 12 задължително трябва да са юноши. Голямата ми грешка бе, че не успях да убедя Докузовски миналата година да пусне Крис Минков. Той беше в състава, но не му се даде повече игрово време. Имаме прекрасни момчета и по всякакъв начин ще настоявам за тях.

- Вярно ли е, че от следващия сезон се обмисля закриване на женската баскетболна лига?
- Няма такова нещо. Не е възможно.

- По-страничен въпрос, защо избрахте тенисистка за съпруга?
- Когато избираш някой за съпруга, това не е толкова важно. Има си други неща, които са на преден план. Аз бях много малък. В Ботевград, на 20 години. Срещнах я там. Имам прекрасно семейство. Две деца. Това е най-голямата ми опора. В Ботевград, който не играеше баскетбол, отиваше на тенис на маса, борба при момчетата или лека атлетика. А който не се занимаваше със спорт, отиваше в танцовите състави или свиреше музика. С това беше известен Ботевград.

- Казвали сте, че мечтаете да сте треньор. Искате ли го все още?
- Това беше много отдавна. Бях за малко треньор. Никога не съм си представял бъдещето по друг начин. Тук мога да кажа, че г-н Златев ме създаде като ръководител. Той ме извика. За да станеш главен мениджър или шеф, трябва да има президент на отбор, който да ти вярва. Това изцяло дължа на него. Много пъти сме коментирали за треньор. Преди години исках. Но във времето ми се разминаха пътищата. За тези години съм малко поизостанал от тази работа. Баскетболът се развива като всичко друго.

- Може ли синът ви Александър да ви надмине като състезател на баскетболното поле?
- На 17 г. той е в "Арис", един от най-титулуваните и най-успелите гръцки клубове. За момента ме е надминал. Желая да е здраво стъпил на земята. На тези години е трудно. Той вече си е поел пътя. Няма нужда да му обяснявам колко трябва да тренира. Той никога не е живял в България, идва си само за лятото и за националните отбори. Това му помага. Имаше предложение да играе за Гърция, има и друго гражданство, може да играе, но отказахме. В България сме особени. Хората казват ето - баща му е директор на "Лукойл", затова го класирате някъде. Искам да кажа, че не така лесно може да си в Топ 4 или Топ 8 на най-талантливите деца на Европа. Там вече баща му не го познават.

- Доста пъти се спекулира с влизане на спортния "Лукойл" във футбола, имало ли реално момент, в който това е можело да се случи?
- Това не мога да коментирам, тъй като не е в моя ресор. От разговорите, които съм имал с г-н Златев, мога да кажа, че сега специално "Лукойл" няма интерес към българския футбол, но нищо не се знае за утре. Трябва да питате него.

- Вие виждате ли се във футбола като ръководител, след като взехте доста титли извън любимия баскетбол?
- Не се виждам. За разлика от повечето българи от футбол не разбирам. Аз съм запалянко, няма как да стана шеф. Различни са игрите. Няма как. В България има прекрасни треньори. Националният отбор си намери страхотен специалист в лицето на Любо Пенев. С Мъри Стоилов поддържаме добри отношения.

- На кой отбор сте фен?
- Симпатизирам на "Левски". Също така и Гонзо е добър треньор. Приятели сме. Желая му успех в "Черно море". Той е мъжко момче, което в един момент получи само негативи, а  искаше да направи много неща в "Левски".

- Смятате ли, че бизнесмените грешат, като наливат пари във футбол, като с много по-малко пари могат да спечелят много по-добра реклама - например - с волейболния ЦСКА, баскетболните Ботевград, Плевен, "Черно море"?
- Всеки един бизнесмен може да дава парите си, където реши. За реклама в Ботевград, Плевен и Варна без помощна на кметовете не може да се говори. В ЦСКА имаше много романтични години, в които се наливаха доста пари. Говорил съм много с президента на ЦСКА Георги Георгиев и съм го питал за какво става въпрос. Той даде много, а не получи нищо. Ние като хора трябва да му изкажем една голяма благодарност, защото той наля милиони в ЦСКА, а не получи нищо. Наскоро четох, че залите по света се стопанисват от кметствата и спортното министерство. Ако в даден град има повече от един клуб, те се събират, правят програма. Ако е училищна зала, сутринта се ползва от школото, а следобед от клубовете. Но никъде в света клубовете не плащат за парно, ток, вода. И не само това. Те не плащат и наем за зала в собствения си град. Ако това не се промени, специално баскетболът не го чака нищо добро. Това е най-малкото, което могат да направят кметовете.

- Смятате ли, че има драстичен спад в производството на таланти от школите, визираме конкретно баскетбола и волейбола?
- В баскетбола е доста сложно. Какво значи дали има спад на таланти. Нека да върнем лентата назад. Нищо не се е променило. Баскетболът е  труден спорт. Трябва да отделиш много време. Може да ми се разсърдят, но в баскета ако до 15 г. не си готов и завършен баскетболист, след това просто забравяш за какво става въпрос. Докато във волейбола, ако вземеш едно момче на 15 г. за център, можеш да го научиш на три елемента за този пост и на 18 ще играе. Баскетболът е по-труден спорт. И затова се плащат по-други пари. Какво значи добра школа. И Варна имат, и "Левски" направиха добра школа, и ние имаме. Вече се появиха и добри специалисти, които искат да се учат. По-малко деца искат да играят баскетбол. Тук може би е наша вината и по-какъв начин трябва да отидем в училищата. Час по физическо вече няма.  Преди имаше много неща - републикански, спартакиади. Сега баскетбол играят тези, на които родителите им са били такива. Или пък тези, които искат да отслабнат и са малко по-високи и по-пълни. В Сърбия и Гърция няма нужда от запалване. Децата сами искат да станат баскетболисти.

- Как видяхте вие олимпиадата? Провал или успех? Споделяте ли мнението, че на игрите в Рио няма да помиришем и толкова?
- На олимпиадата видях нещо реално в държавата. Ние не сме от първите нито в Европейския съюз.

По какво сме лидери? Как отведнъж да станем такива. Има си министри, има си зам.-министри, които мислят за българския спорт. Стана ми мъчно, че нямаме златен медал. Но като гледам как се строят зали и се прави много за спорта, съм убеден, че в най-скоро време ще има подобрение. Защо не още в Рио да имаме златни медали?  Аз съм оптимист. Не може да няма спорт.

- Канен ли сте в политиката? Кога, от кого и бихте ли влезли един ден?
- Канен съм. Викали са ме да се кандидатирам за кмет на Ботевград. Не съм убеден дали бих спечелил избори. Но политиката и спортът не трябва да ги бъркаме. Засега не мисля да влизам в политиката. Това, което сме започнали, искаме да го довършим с голямата подкрепа на г-н Златев. Не само в баскетбола. Имаме прекрасен комплекс в Правец, гордост за всички там. Имам доста задачи, които трябва да свърша тепърва. Другата ми мечта е да се направи още една зала. На 60 км от София е. Ще ви поканя да видите за какво става въпрос. Твърдя, че имаме най-добрия спортен център.

Източник: в. "Стандарт"