Най-голямата ни надежда в олимпийското таекуондо Владимир Далаклиев остана на крачка от директна квота за Игрите в Токио, след като една точка и страхотен малшанс го лишиха от възможността да се превърне в първия български състезател по таекуондо, участник на олимпийски игри. Ботевградчанинът постигна две победи при участието си на Европейската олимпийска квалификация в София в началото на месец май, но отстъпи на полуфинал след драматична развръзка и минимална загуба с 1 точка. 1 точка, която го лиши от възможността да се класира директно за най-големия спортен форум, мечта на всеки един елитен спортист – олимпийските игри. Надеждата обаче остава жива. Владимир Далаклиев спечели бронзов медал от квалификациите, което го превърна в първа резерва за Игрите в Токио. Това означава, че при евентуално отказване поради някаква причина или хващане с допинг на първите двама състезатели, Влади може да се класира за Олимпийските игри през лятото. За емоциите, равносметката от представянето и всъщност колко усилия е коствало на Владимир Далаклиев преследването на една мечта, говори самият той специално за „Балканец“.

- Здравей Влади, минаха няколко седмици от участието ти в олимпийската квалификация. Успя ли да се отърсиш от емоцията и да си дадеш равносметка за случилото се?

- Здравейте. Емоцията от самото състезание поотмина. Не съм имал нуждата да се отърсвам от конкретни емоции, тъй като през цялото време бях много концентриран, целеустремен и наясно с всичко случващо се. Относно правенето на равносметка – все още е рано за такава, все пак позицията ми на резерва за Олимпийските игри не изключва варианта за участие и нещата още не са приключили, за да правя равносметка.

- Доволен ли си от представянето си, все пак спечели бронзов медал?

- Доволен съм от представянето си, но не и от крайния резултат – само аз знам какво ми костваше да стигна до тук. Въпреки всички проблеми, препятствия и трудности, успях да се събера и да се представя на ниво.
Естествено, това не беше най-доброто, на което съм способен, но беше най-доброто за състоянието, в което бях. Доста тежко ми се отрази отлагането на квалификацията заради пандемията, тъй като преди една година се раздадох максимално, за да бъда в топ форма. Тогава 20 дни преди турнира стопираха всичко. Без подкрепата на треньорите ми, Българската федерация по таекуондо, община Ботевград, министерството на спорта, министерството на отбраната и на семейството ми разбира се, нямаше да успея да стигна до тук, за което съм им изключително благодарен!

- Какво не ти достигна за олимпийска квота според теб?

- Дори за секунда не съм помислял, че няма да спечеля мача - бях сигурен в себе си, доминирах с играта си и контролирах двубоя през цялото време. Опонентът ми показа доста предпазлива и затворена игра, като на треньорския му стол седеше една от легендите в този спорт – Сервет Тазегюл (Олимпийски шампион, многократен световен и европейски), с когото неведнъж сме се срещали на бойното поле и който познава играта ми доста добре. Така задачата ми беше още по-сложна. Въпреки всичко опонентът ми не успя да надделее, тъй като не му позволявах и тактически блокирах силните му страни. Буквално шансът в последните секунди реши срещата. Въпреки, че не аз бях обявен за победител, според мен мачът си беше мой.

- Съжаляваш ли за нещо в кариерата си до момента?

- Съжалявам, че винаги имаше все някакви пречки към това да разгърна на 100% потенциала си. Дори резултатите, които съм постигнал до тук не са реализирани с пълния капацитет на възможностите ми.

- В предишно интервю сподели с нас, че това ще бъде финален напън за теб. Смяташ ли, че е дошъл момента, в който да се оттеглиш като състезател и да продължиш с каузата на треньор?

- Финален напън за олимпийски игри, тъй като следващите са чак след 3 години заради създалата се COVID-19 ситуация и предвид състоянието ми няма да мога да поддържам досегашното ниво и обороти на подготовка до тогава. Досега заради ранглистата винаги сме гонили оптимална форма и участие в много турнири, което беше причината за непълно възстановяване, контузии и проблеми. Всички тези неща ни затрудняваха изключително много, но въпреки всичко се борихме докрай!
След като се изяснят нещата с Олимпиада ще продължа да поддържам добра форма, със сигурност не в такива обороти както досега. Впоследствие ще видим как ще се развият нещата. Още не виждам как ще се отделя от състезанията и състезателния начин на живот, но може би погледът и работата като треньор ще ми помогнат.

- Какво би посъветвал младите състезатели, които вървят по твоите стъпки?

- Да вярват в себе си и в мечтите си. Колкото повече се трудят за постигането им, толкова по-бързо ще ги превърнат в  реалност.

- Какви предстои оттук нататък за теб?

- Вярвам, че ми предстоят много нови неща, нови върхове, които ще трябва да покорявам и се надявам да бъда здрав и пълноценен.