Заради зачестилите напоследък наводнения и срутените от реките мостове в различни краища на България армията се отзовава на молбите на редица общини за помощ не само при отводняването, а и осигурява понтонни съоръжения, докато се възстановят разрушенията.
Миналата година екип на в. „Българска армия“ и ВТК засне поставянето на тежък механизиран мост край Килифаревския манастир. Същото се случва и след наводненията през август миналата година и със стария каменен мост на река Батулийска, само на няколко километра от Своге. Кметовете обаче често „забравят“ да върнат мостовете, като си решават временно проблема, навярно с надеждата, че могат да откарат така поне до края на мандата, пък после ще му мислят, ако ги изберат пак. След подобна няколко месечна експлоатация понтонните съоръжения обикновено стават само за скрап.
В Своге след няколко предупредителни писма от страна на военните, че ще вдигнат моста, общинските власти, които не са си свършили работата по ремонта на рухналия каменен мост, сега прехвърлят вината на военните. Сред населението назрява недоволство и местните плашат с блокиране на пътя, от чийто мост буквално зависи животът на 5 планински села. Изобщо, ситуацията е като в оня виц, дето човек дава пари назаем на ръка, но отива да си ги вземе с крака. Временните неща у нас са за постоянно.
И така, тръгваме с репортерски екип към Своге, където първоначалните асоциации на всеки, който си спомня известната реклама на шоколад от близкото минало („Български – от Своге“), навява представата за сладък живот по тия земи. Пътят се вие като река, реката имитира път, тиха като опитомена, нищо не загатва на какво е способна при наводнение. Къщи, мостове, безлюдие, студ. Никаква сладост няма по тоя край, само реката тече с шоколадов цвят.
Насочваме се към общината, търсихме няколко пъти кмета на телефоните, посочени в интернет, но никой не ни вдигна. Пред нас се изправя сграда, засенчена от два могъщи бора, влизаме в двор, който би подхождал повече на някое горско стопанство.
Питаме пазача през прозорчето на входа, а той като Гоголев герой дори не си подава носа навън. Предупреждава някого за нас по телефона. Тук всеки е предупреден да бъде уклончив и неясен. Усещането за студ виси в коридора, гледат ни намръщени врати с решетки и катинари, цялата сграда сякаш крещи: „Изчезвайте от тук, не сте желани!“, а коридорът напомня мазето на войнишки арест.
Кметът на Своге Жоро Цветков обаче отказва да бъде записван, съгласява се да говори, но не пред микрофон, оправдава се, че е болен, но ни обещава интервю следващата седмица. Уверява ни, че вчера (16 февруари) е станало ясно, че ще му преведат пари за ремонт на срутения мост. „Трябва да изберем фирма, която може да извършва подобен род ремонтни дейности“. „И ще проведете обществена поръчка…“, допълвам го услужливо аз. „Няма време за обществена поръчка“, категоричен е кметът.
Тук трябва да отворим една скоба, че кметът на община Своге Жоро Цветков бе отстранен от длъжност с определение на Софийския окръжен съд по искане на Софийската окръжна прокуратура. Цветков бе обвинен по чл. 282 от Наказателния кодекс. Според прокуратурата в периода 9 януари 2012 – 22 юли 2013 година Цветков е нарушил служебните си задължения във връзка с организирането и изпълнението на общинския бюджет и е допуснал нарушения по Закона за обществените поръчки. На кмета на Своге бе постановена мярка за неотклонение – парична гаранция в размер на 3000 лева. Отстраненият от длъжност Цветков се върна на работа, след като Софийският апелативен съд (САС) отмени определението на по-долната съдебна инстанция.
Именно с временното си отсъствие Цветков, когато е имал служебен заместник, оправдава незапочнатата работа по възстановяване на моста.
Сега вече можем да се отправим към понтонния мост, поставен успоредно на полусрутения си побратим. Реката е кротка, но могъща, сега сякаш спи в лоното си, но от спокойното й виещо се тяло лъха лъскава мощ. Поражения, оставени от водната стихия, си личат още, въпреки че са оставени преди повече от половин година. Скелетът на моста е здрав. По съоръжението липсват цели парчета. Пробойните приличат на дяволски гърла, в които водата клокочи като лава. Може да се мине само по една тънка бетонна следа, останка от моста.
Виждаме едно много възрастно расово куче, което прилича на червен дог, доколкото разбирам от кучета, от врата му виси скъсано въже. Кучето ме поглежда с тъжните си жълти очи, напомняйки ми за онази легенда, която научих в Уелс навремето, където дяволът построил мост край едноименното село Devils Bridge (Дяволски мост) и поискал в замяна от селяните душата на първия човек, който се осмели да мине по моста. Престрашила се само една стара баба, която жертвоготовно пожелала да спаси нечий по-млад живот, но в последния момент пуснала кучето си да мине по моста и дяволът останал излъган.  
Действителността обаче е далеч от приказките, военните ще си приберат понтонния мост на 4 март. Ако кметството в Своге се забави, цели 5 села остават без връзка с останалия свят.

Интервю с Бригаден генерал Любчо Тодоров, зам.-командир на Сухопътни войски: Армията от години оказва помощ на местната власт

Г-н генерал, какво наложи поставянето на временен мост над река Батулийска?
Обявеното бедствено положение в община Своге, отправеното искане от кмета до началника на отбраната и последващата заповед от командващия на СКС от 05.08.2014 г.

Кога беше поставено съоръжението?
На 07.08.2014 г. Съоръжението принадлежи на военно формирование 28880 – Белене.

Писали сте предупредителни писма, че мостът ще бъде вдигнат? Колко са писмата, кога са пратени, изобщо кога трябваше да бъде прибран мостът?
До кмета са писани 3 писма, с които е уведомен, че мостът се снема на 15.11.2014 г. Предвид факта, че общината няма готовност за извършване на ремонтни дейности до началото на зимния период 2014 г. – 2015 г. срокът беше удължен до 01.02.2015 г.

Прибирането на моста превантивна мярка ли е, или има и други общини у нас, нуждаещи се от подобно съоръжение?
Мостовото съоръжение е най-вече с военно предназначение и се използва в подготовката на инженерните формирования. Експлоатацията му от гражданска структура за относително дълъг период от време, без постоянен надзор от наши специалисти и техническо обслужване в полеви условия създава предпоставки за инциденти с цивилни лица и техника, както и невъзможност за оказване на помощ на населението, в случай на възникнали бедствия в други райони на страната.

Кога ще бъде прибран мостът, по наша информация това трябва да се случи на 1 март  тази година?
Срокът за ползване още веднъж беше удължен и наистина следва да се прибере в началото на месец март. Разбира се, много вероятни са поява на корозия, повреди в конструкцията, като деформации и усуквания на опорите и нарушения на съединителните елементи. Неминуемо, каквито и да било нарушения в целостта на съоръжението ще доведат до излишни разходи за ремонт. Една машина от комплекта тежък механизиран мост е около 92 000 лв., а в конкретния случай временният мост е изграден от 3 машини (3 бр. х 10 м общо 30 м).

Досега армията на колко общини е помагала с временни мостове?
Да не се връщам в годините назад, но само през изминалата 2014 г. сме оказали съдействие с устройването и ползването на временни мостове над р. Белица край гр. Килифарево, община Велико Търново и над р. Батовска в курортния комплекс „Албена“.

Справедливо ли е да се обвинява армията, след като местната власт не си е изпълнила задълженията?
Армията от години оказва помощ на местната власт при бедствия и аварии – както при наводнения, така и при пожари, тежки зимни условия и прочистване на райони от невзривени боеприпаси след възникналите тежки инциденти  в последно време. 



Източник: Светлозар Стоянов, ВТК, МО Информационен център