Тази седмица бе показан публично идеен проект за реконструкция на градския парк. На пръв поглед 3D видеото показва каква идилия ще цари в парка. Проектантите, обаче, очевидно имат доста пропуски при изготвянето на проекта, включително и лично посещение на място.
 
Най-голямата намеса в архитектурно отношение е изграждането на водна площ точно пред най-оживения вход на парка. Разположението й предизвика лавина от критики по време на общественото обсъждане, и то съвсем основателни. Ние питаме, обаче, има ли наистина нужда градският парк от шадраван? Тъй като от опит знаем вече, че всеки новоизграден шадраван зеленясва и започва да мирише на тиня само за дни. Този „ефект” се наблюдава както при шадраваните в центъра на града и тези около Ротондата, така и при тези пред зала „Арена Ботевград”.

Прави впечатление, че в проекта са включени множество площадки за игра на деца от различна възраст. Незнайно защо споменаването на израза „ударопоглъщаща настилка” предизвика смях сред присъстващите в малкия салон на читалището. Да, вероятно ще бъде добре да има много места за игра на деца из целия град, но нека те бъдат наистина безопасни. А ние знаем, че не са – на територията на общината няма нито една детска площадка, която отговаря на 100% от изискванията на наредбата за безопасност.
 
Ще обърнем внимание и на настилките. В момента северната част от парка е покрита с мраморни плочи, а алеите и южната част са покрити с асфалт. Предвижда се да бъдат подменени с павета. Те са наистина една от най-издръжливите настилки, но са и най-скъпи. Едва ли павирането на парка е най-удачният вариант.
 
В градския парк се намира и мемориалният комплекс „Вечният огън”. Тук ключовата дума е „комплекс”, тъй като в проекта виждаме, че липсва стената с имена, която е част от този кмплекс и се намира на няколко метра югоизточно от паметника и костницата. Не е ясно дали тя ще бъде съборена или възстановена и преместена, но е факт, че в заложения проект я няма. Целият комплекс е в много лошо състояние, но от проекта не става ясно как точно ще бъде възстановен. Премахването на елементи от комплекса, обаче, не е решение. Да не говорим за мраморният венец, който от години е откъртен от оригиналното си място, но не е откраднат, а частите му се  използват за пейка, маса, дори и за препятствия при каране на скейтборд.
Ето тук е моментът да споменем младите скейтъри от Ботевград. Те нямат алтернативно място в града, където да практикуват хобито си и затова съдбата на парка ги вълнува изключително много. Това е и причината техни представители да присъстват на обсъждането на бъдещия му облик. Негодувание събуди у тях предвидената в южната част на парка катерачна кула. Разбираемо, те поставиха въпроса на кого е нужна стена за катерене, при положение, че такава има на по-малко от 100 метра в сградата на закритата ледена пързалка. След дъдлъг дебат, се стигна до решението стената да бъде заменена от рампа за скейтборд. Ние, обаче, ще зададем въпроса така: Не можеше ли да бъде предвидена рампата първоначално, при положение, че скейтъри няколко пъти са провеждали разговори с кмета Георгиев именно на тази тема? И кой и защо реши да сложи в проекта точно катерачна кула?
 
Идейният проект предвижда растителността в парка да бъде облагородена. Това ще рече да бъдат изградени островни градинки и в тях да се засадят декоративни дървета и цветя. Наистина ли смятате, че градския парк има нужда от допълнително озеленяване? Ние мислим, че полагането на грижи за съществуващата растителност ще бъде достатъчно, за да бъде паркът приятно място за отдих, каквото трябва да е.
По проект паркът ще бъде осветен, за да не се страхуват гражданите, които минават от там по тъмно, че може да им се случи нещо лошо. Не, че осветяването на парка през нощта е лошо, но ние питаме: Трябва ли гражданите да се придвижват със страх по останалите улици в града, които не са осветени през нощта, или осветлението в парка също ще се гаси след 22:30ч., за пести пари Общината?
 
Пейките, които са предвидени, по проект трябва да са с перголи. Може би е  чудесно да имаш подобна пейка в двора, да речем. Но тук сме длъжни да се съобразим с действителността и да се запитаме – как ще ги опазим от вандали? Вероятно за това ще се мисли постфактум, като например назначим пазачи, които да следят за реда.
Едно от хубавите неща в идейния проект за парка е, че ще има обществена тоалетна. То и сега има, само че няма кой да я поддържа. А кой ще поддържа новоизградената тоалетна тогава?...
 
В заключение можем да кажем, че градския парк няма нужда от реконструкция, а от „основен ремонт”. Нужно е да се подменят съоръженията за игра (както и пясъка в пясъчника), няои настилки, част от плочите на мемориала и да се полжат грижи за растенията. Тогава паркът ще изпълнява ефективно основната си функция – да бъде спокойно място за отдих на гражданите.

Източник: balkanec.bg