Казват, че ако обичаш работата си и това, което правиш, няма да ти се налага да работиш нито един ден през живота си. За някои хора е средство за прехрана, а за други призвание и начин на живот. Любовта към футбола е неговата водеща сила, но чувството да гледа как детските очи сияят от радост и щастие е най-голямата мотивация в кариерата му. В следващите редове ще Ви разкажем за един млад футболен треньор, който е избрал да следва своя път, макар и труден. Да възпитава, да препредава знанията и опита си и да бъде винаги на точното място за своите „рожби“. За любовта към футбола, щастието от това да носиш радост и усмивки на децата и за предизвикателствата, които носи треньорската професия, разказва един от треньорите в школата на „Балкан 1929“ Николай Христофоров Николов.

- Здравей, би ли ни разказал от колко време се занимаваш с треньорство?
- Здравейте и на Вас и Вашите читатели. Занимавам се с треньорство от 7 години.

- Как реши да се посветиш на футбола и по-специално на каузата да изграждаш спортисти?
- Ами аз самият някога бях от другата страна – дете, което копнееше да стане футболист. Още от тогава футболът е в кръвта ми. Чувството да гледаш едно дете как се учи и попива това, което му казваш, как се развива пред очите ти, е невероятно. Самите деца ме карат да продължавам и да не се отказвам. Всичко се дължи на тях.

- Колко труден е пътят на един млад футболен треньор в България?
- Пътят е дълъг, не е лесно, както психически, така и физически. Доста от ежедневието си отделяш за тренировки, но един доволен и изпълнен със светлина детски поглед те кара да забравиш всички трудности.

- С какви качества според теб трябва да разполага един футболен треньор на деца и подрастващи?
- На първо място трябва да си много търпелив. Трябва да умееш да предразполагаш децата към тренировките, да ги учиш кое е правилно и кое не. Спортът възпитава, учи децата на дисциплина и в много случаи помага за цялостното развитие едно дете. Аз също съм бил на тяхното място и обикновено знам как се чувстват и как да ги предразположа. В много ситуации трябва да си строг и да имат респект към теб, но в други - един треньор трябва да намери “детето” в себе си. Така децата се отпускат и се привързват към треньора си.

- Как върви подготовката на трениращите в детско-юношеската школа на „Балкан 1929“?
- Всичко върви много добре. Сега след като се направи игрище с изкуствена настилка тренировъчният процес ще върви още по-гладко. Децата се развиват много добре, имаме и национален състезател, надявам се да стават все повече повиквателните за националите. От школата на „Балкан 1929“ винаги са излизали добри футболисти, надявам се това да продължи да се случва.

- С колко деца работите?
- В момента работим с няколко възрастови групи. Дечица, които са още в детските градини, това са нашите бебета „балканчета“ (усмихва се). Имаме и подготвителна група, която участва в софийско първенство. Готвим и деца, които участват в областното първенство, а миналата година станаха първи в своята възраст. Имаме юноши младша и старша възраст. Доста от тях тренират и с мъжкия отбор на „Балкан 1929“. Със старшата преди един сезон също станахме първи в групата. Децата са много и са качествени, но винаги може и приветствам да дойдат и още, нови деца, желаещи да играят футбол.

- Какви са най-често срещаните проблеми, с които се сблъсквате при работата с подрастващите?
- Проблеми не бих казал. По-скоро трудности с това да превъзпиташ едно малко дете, да промениш навиците му. Това, че трябва да изпълнява каквото му се казва и показва, да слуша докато треньора му говори, да разбере, че вече не е в детската градина или вкъщи. На терена трябва да има дисциплина. Когато идват малки деца, подрастващи, винаги това е най-трудното. Да промениш мисленето и държанието на едно дете. Но това е съвсем нормално, всички сме били така, просто изисква повече време и повтаряне на едни и същи неща по много пъти. Търпението с децата е най-важното!

- Доволни ли сте от условията, които имате тук в Ботевград?
- Не се оплкваме от условията. Разбира се, винаги има какво да се желае още, но не сме от най-лошите места за провеждане на футболни тренировки. Сега и след направата на изкуственото игрище на мястото на стария „Герен“, условията ще станат прекрасни, за което благодарим на кмета на Общината г-н Иван Гавалюгов.

- Миналата година с децата на „Балкан 1929“ станахте областен първенец. Какви бяха емоциите след този подвиг и какви ще бъдат целите през новия сезон?
- Заслужено станахме първи, децата бяха на ниво през целия сезон и показваха във всеки мач, че са напълно мотивирани и подготвени за победи. Успяхме да станем първи с деца по-малки с 1-2 години от възрастта, за която играят. Това донесе още по-голяма радост от завоюваната титла. Емоциите бяха неописуеми за тях, а и за нас – треньорите. Някои от тези деца са пред очите ни от много време, още от както топката беше почти толкова голяма колкото тях (усмихва се). Чувството, че си успял да мотивираш децата, да ги научиш да играят футбол, е просто неописуемо. Когато видиш детските очи как светят от радост и щастие, няма какво друго да желаеш, няма нещо, което да замени това усещане. Никога не сме имали за цел да сме първи, нашата цел в школата на „Балкан 1929“ е просто да научим децата да играят футбол, да се забавляват с тази игра и винаги да имат уважение един към друг. Всичко друго идва в последствие.

- Ботевград имаше честта да изпрати свой възпитаник с националния отбор на България при децата. Става въпрос за Георги Стефчов. Какво ще кажеш за работата с това момче и неговото бъдеще?
- Георги Стефчов е дете като всичко останали. Да, той има огромни качества да стане голям футболист. Той е едно от децата, което е във школата от самото начало. Работата с него не е по-различна от работата с останалите. Бяхме изключително доволни, когато получихме писмото. Това значи, че се справяме добре с моите колеги в школата. Мисля, че тук е мястото да споделя, че заслугата е на всички, а не само моя. В школата работят още двама млади треньори - Мариян Маринов и Здравко Атанасов, с които непрекъснато си помагаме. Желанието ни е да има още такива деца, да усетят атмосферата на Бояна (усмихва се). Ще продължаваме да работим още по-усилено занапред, за да растат нашите деца и да продължават в правилната посока. Георги е едно много талантливо дете, ще се радвам да го гледам с колегите по телевизията след години. Дано повече деца се запалят по футбола с тази новина, добре дошли са да дойдат да тренират при нас в „Балкан 1929“ (усмихва се).

- Смяташ ли, че в Ботевград могат да се изграждат добри футболисти, които да пробият в мъжкия футбол?
- Разбира се че е възможно. През годините е имало футболисти, излезнали от школата на „Балкан 1929“, които са играли голям футбол и сме ги гледали. Не искам да влизам в подробности с всички имена, но един Мариян Христов - шампион на Германия, Пламен Илиев - шампион на България, Николай Цветков (Демона) - носител на Купата на България... Доста големи имена, с последния съм играл някога в юношеските формации. Той е много добър футболист, както виждаме и сега. За мъжкия отбор и сега взимат участие наши юноши и винаги вратата е отворена за тях. Президентът Иван Редовски винаги е казвал, че ще се радва в мъжкия отбор да има наши юноши, местни момчета като Николай Миков, Йордан Дамянов, Спас Лазаров.Те в момента са в мъжкия отбор и се представят на ниво.

- Как оценяваш развитието на футбола в града ни през последните няколко години? Мислиш ли, че интересът към играта се завишава или обратното?
- Мисля, че се движим в правилната посока в нашата школа. Децата растат с всяка изминала година. Мого от нашите юноши присъстват на мъжките тренировки, взимат участие в тях. Мисля, че в мъжкия отбор има какво да научат и да се развиват. Пак казвам - надявам се интересът да се увеличава все повече и повече. Мъжкият отбор се представя чудесно и се надявам, че това е предпоставка за популяризирането на играта в града ни. Вече и хората на стадиона са повече и изразяват подкрепата си. Приканвам ги да продължават все така, като се надявам да виждаме все повече и повече деца на стадиона, облечени в зелено, подкрепящи отбора на Ботевград – „Балкан 1929“.