Бившият борец и в момента треньор Димитър Иванов (Китаеца) даде специално интервю за „Балканец“. В него ръководителят на клуб по борба „Балкан“ говори по различни интересни теми, свързани с борбата и спорта като цяло. Самият той има значими постижения  по време на активната си спортна кариера от началото на 70-те години до средата на 80-те. Най-открояващите се такива са сребърни медали от световно, както и от европейско първенство за мъже. Иванов има и второ място от световно младежко първенство, второ място на студентски световни игри, а освен това е и европейски клубен шампион с „Левски-Спартак“. На два пъти пък остава на косъм от медал – има две четвърти места от световни първенства.

Преди по-малко от седмица 15-годишният Сергей Стоев, който тренира в Ботевград под ръководството на Димитър Иванов, се завърна от Загреб със златен медал от Европейското първенство за момчета до 15 г..

„По традиция школата по борба в старо време има 12 медала от олимпийски, световни и европейски първенства. Нашият град си има традиции в този спорт и ние сега всъщност ги продължаваме. Тук няма място за хвалба, защото резултатите говорят сами.“, бяха първите думи на Димитър Иванов

„Имаме прекрасни условия за тренировки. Съумяваме да привлечем и добри деца. Надявам се и след тази европейска титла интересът да нарасне още повече, както и да продължим със същата нагласа и мотивация да създаваме още шампиони.“ продължи той.

Димитър Иванов засегна и една от „най-болните“ теми в спортните среди в Ботевград, а именно разпределението на средства. За никого не е тайна, че доста често се получава деление между отделните спортове когато стане време за разпределянето на годишния бюджет. Причината е проста – за едни има повече, а за други по-малко.

„Ние като спорт в Ботевград не сме толкова облагодетелствани, даже бих казал, че сме леко пренебрегнати. Това е защото когато трябва да се разпределят средствата за спортните клубове, ние сме много назад в класирането. Не искам да злословя спрямо другите спортове, защото лош спорт няма и в никакъв случай не искам да се конфронтирам и да създавам настроения, защото не е редно. На мен, като професионалист, ми се иска да има солидарност между спортовете и спортистите и да го няма това деление, въпреки че мисля, че от сега нататък и нас ще ни слагат вече във „Висшата лига“, така да се каже. И дай боже, защото разходите са огромни. В най-лошия случай са ни необходими около 15-20 хиляди лева за участие на Републикански първенства. Затова винаги ходим с минимален състав. Моите момчета идват от обикновени семейства и родителите им не могат да си позволят много. Екипите, витамините и всичко останало са изцяло за сметка на клуба. Искам и да подчертая, че може би повече от 10 години се занимавам с това, никога от никого не съм взел една стотинка като такса. Искам така да остана в историята. Така съм започнал, обичам този спорт и искам така да остане. Друго нещо, което искам да вметна е, че залата ни, която е много добре оборудвана, е оборудвана лично от мен. Всичките пособия, уреди, тепих и т.н, са осигурени от мен. Ние не сме получили една стотинка от Общината. Вярно е, че все пак залата ни е предоставена без наем, което не е малко. Затова не се оплаквам, напротив, радвам се“, заяви Димитър Иванов

Хората често гледат само крайния резултат, но в повечето случаи не са наясно какво се изисква, за да може един състезател да достигне високото спортно майсторство. Точно по този въпрос Димитър Иванов наблегна много сериозно.

„За хората, които не са запознати с професионализма да създадеш състезател на европейско или световно ниво, искам просто да дам едно пояснение какво трябва да се прави. Хората гледат крайния резултат, но тук има много странични фактори и ако треньорът не е на добро ниво, просто няма как да се случи. Ако не си навътре с нещата, ако не разбираш от физиология, биомеханика, психология, ако не си педагог и не разбираш от физическа подготовка, не знаеш какви специфични качества трябва да изграждаш у индивида, работата е много сложна. Трябва да намериш такъв вариант и мотив, че състезателят да бъде убеден в това, което му казваш и да знае защо го прави. В последно време сме въвели модерна система с камера. Всяко едно движение се снима, всяко едно движение се прожектира, за да може после да направим анализ. Не е достатъчно да се гледат само физическите параметри, много по-сложно е и е съвкупност от много неща. Всички тези компоненти трябва да се вкарат в баланс на едно ниво, за да има успех“, категоричен бе Иванов.  

Като основни трудности, с които се сблъсква в изграждането на спортисти, специалистът изтъкна следните неща.

„Основният проблем са първите две години. Да вкараш индивида в дисицплина, да го мотивираш да идва редовно и да иска да тренира. Особено в днешно време, защото децата са толкова разпилени, не знаят какви искат да бъдат. Другият голям проблем е, че децата са тотално неразвити физически. Това ще бъде един от основните проблеми в бъдеще за държавата. Защото тази дигитализация и автомизация, прави децата неподвижни. Едно 80-90 процента от тези, които идват, са група за рехабилитация. Но те не са виновни. В училищата тотално се неглижира физическото възпитание. Там не могат да ги накарат и да се съблекат, което е много голям проблем. Говоря общо, не само за борбата. И най-лошото е, че това се отразява върху реализацията на индивида, защото ако той не може да произвежда енергия, няма как да се реализира. Мозъкът се храни от енергийната система.“

Треньорът разказа и интересна случка от неговата практика. Поуката е съвсем проста – понякога най-малките неща могат да заемат най-голямо място в сърцата ни.

 „Серги доведе едно дете да тренира при нас. Много добре дете. То е от едно село – Градешница и сега като си тръгна за ваканцията, ми донесе едно пликче в знак на благодарност. Вътре имаше кутия бонбони и някакви лакомства. Това толкова много ме трогна, че направо се разплаках. Даже сега сълзи ми текат от очите. Защото всеки може да извади 20,50 лева и да ти ги даде. Но това беше нещо истинско и от сърце. Това е най-голямото удовлетворение, всичко останало е нищо.“

Димитър Иванов бе категоричен. За изграждането на спортист се изисква той да израсне като личност и да бъде пример за останалите. В заключение на интервюто той заяви следното:

„Спасението на младото поколение е спортът. И родителите, които го осъзнаят, трябва час по-скоро да записвават децата си да спортуват, независимо какъв спорт. Да развиват чувство за отговорност и дисциплина и да вървят напред.“