По традиция на 8 февруари община Самоков отбелязва годишнината от славните боеве при Булаир по време на Балканската война. Тази година се навършват 110 години от славната Булаирска епопея. Събитието събра отново самоковци и гости на града пред сградата на читалището-паметник, което пък отбеляза и 100-годишнината от освещаването на историческата сграда.
Покрай празничните събития, като че ли в сянка и без особен акцент, остана обявяването за почетен гражданин на великия български военен и голям самоковец - офицер, генерал-лейтенант от пехотата, командир на Сборната дивизия през Първата световна война - генерал Тодор Кантарджиев. На официалната церемония ген. Кантарджиев беше обявен посмъртно за почетен гражданин на община Самоков. Неговият правнук Николай Пиронков прие удостоверението от кмета Георгиев.
Безспорно актът по обявяване за почетен гражданин на ген. Кантарджиев е закъсняло признание, но все пак инициативата на будни и патриотично настроени граждани за съхранение паметта на великия българин е показателна, че в наши дни на потъпкване на всичко родно и национално може и трябва да обръщаме внимание на славното минало и герои, борили се за свободата и независимостта на българския народ. Защото това са примерите от историята, които може да претворяваме и в наши дни - безкомпромисно отстояване на българщината и поставяне на българския интерес над всичко. След признанието от страна на общинската администрация на дневен ред е и въпросът кога в града ще бъде изграден паметник на ген. Кантарджиев. Местната общественост се надява това да се случи в близко бъдеще.
Кой е ген. Тодор Кантарджиев?
Генерал Тодор Кантарджиев е роден на 10 февруари 1861 г. в Самоков. През 1884 г. завършва Военното училище в София, на 30 август е произведен в чин подпоручик и е зачислен в 1-ва пехотна Софийска дружина.
Участва в 4 войни на България - Сръбско-българската от 1885г., двете Балкански войни от 1912-1913г. и в Първата световна война през 1915-1918г.
През Сръбско-българската война (1885) подпоручик Кандарджиев командва 14-та рота от 1-ви пехотен Софийски полк. С полка си участва в Сливнишкото сражение и в боя при Пирот. След войната е награден с орден ''За храброст“ IV степен 2-ри клас.
На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик. Командва рота от 1-ви пехотен Софийски полк. По-късно командва 16-ти пехотен полк. На 1 януари 1889г. е произведен в чин капитан, а 4 години по-късно завършва Военната академия в Белгия. След завръщането си в България, на 1 януари 1894 г. е произведен в чин майор, а на 1 януари 1899 г. в чин подполковник. На 2 август 1903 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. командва 1-ва бригада от 9-та пехотна Плевенска дивизия, а от 1909 г. - 2-ра бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия.
През Балканските войни (1912-1913) полк. Тодор Кантарджиев командва 1-ва бригада от 6-та пехотна Бдинска дивизия, с която участва в Люлебургазко-Бунархисарската и Чаталджанската операция против турците.
През Междусъюзническата война (1913) се сражава в Македония - при Струмица, Пехчево и вр. Руен. След войната полковник Т. Кантарджиев командва 5-та пехотна дивизия (1913-1914). На 14 февруари 1914г. е произведен в чин генерал-майор и през юли с.г. преминава в запаса.
В началото на Първата световна война (1915-1918) генерал-майор Т. Кантарджиев е отново мобилизиран и през септември 1915 г. е назначен за началник на тиловото управление на 3-та българска армия. През 1916 г. става началник на Варненския укрепен пункт. В Първата световна война участва успешно в боевете против руснаци и румънци в Добруджа и французи в Македония. В началото на войната е началник на Варненския укрепен пункт. Пряк участник е в кампанията за освобождение на Добруджа от румънска власт, където има принос за победата в Добричката епопея. По-късно става началник на Сборната дивизия, с която воюва в Добруджа през 1916-1917г. и в Македония и Албания през 1918г. Ранен е в боевете при Кубадин през октомври 1916г. На 15 август 1917г. Т.Кантарджиев е произведен в чин генерал-лейтенант.
През септември - октомври 1918 г. е началник на всички български пехотни дивизии, които по силата на Солунското примирие от 29 септември 1918г. остават западно от Скопския меридиан заложници.
Той е баща на водача на ''Ратниците'' професор Асен Кантарджиев и тъст на началника на жандармерията генерал Никола Станимиров.
Наградите на генерал Т. Кантарджиев :
1. Орден ''За храброст“ III степен 1-ви клас и IV степен 2-ри клас;
2. Орден ''Св. Александър“ III степен с мечове и IV степен без мечове;
3. Орден ''За военна заслуга“ I степен с военни отличия;
4. Османски медал "За бойни заслуги", 11.05.1917г.
Генерал-лейтенат Тодор Кантарджиев умира на 25 януари 1945 г. На него е кръстено варненското село Генерал Кантарджиево.
Източник: balkanec.bg
Няма добавени коментари