В далечната 1910г. в Орхание е открито едно от първите в страната Държавно девическо земеделско училище. Местните хора го наричат „Пансиона”, тъй като ученичките, които идват от всички крайща на страната, живеят в него на пансионни начала. Училището използва базата на създадената през 1899г. Държавна образцова бубарница. Решението за нея е взето при едно от посещенията на министъра на земеделието Константин Величков в нашия град. С държавни средства за кратко време са изградени няколко сгради /запазени и до днес/. Общината отпуска 40 дка земя за засаждане с черничеви и овощни дървета. Около сградите започва да се оформя парк с разнообразни дървесни видове и много храсти. След закриването на бубарницата и откриването на Държавното земеделско училище предприемчиви директори, учители и възпитатели хвърлят много сили и средства за дооформянето на парка и околните градини и лозя. Засаждат се ценни и редки иглолистни и широколистни видове,декоративни храсти о разнообразни цветя. Оформят се пътеки,поставят се пейки и беседки. През 40те години, когато директор на училището е Васил Бекяров, паркът се ползва за разходки и отдих на Ботевградчани. Организират се градински увеселения. По-старите местни жители още пазят спомена за красивата входна врата от северната страна и широката алея, засадена с различни красиви цветя. По-нататък, във вътрешността имаше прикътани беседки, малки аплпинеуми със щуртяща вода, добре поддържани тревни плоши, красиви и редки дървета. Редът, чистотата и поддържането на парка респектират посетителите. По-късно със създаването на Селскостопански техникум /1946г./ като приемник на девическото земеделско училище под ръководстовото на Борис Таков паркът и градините се поддържаха сравнително добре, но само като училищен имот. Днес всичко е запустяло и неприветливо. Ако сдружение „За Ботевград”, с председател Мартин Тинчев, приеме идеята за въстановяване на този красив кът в нашия град, това ще бъде едно наистина благородно дело.

Източник: Симеонка Влайкова