Край село Липница, над махала Ръждавец, се намира т.нар. Нанковски манастир. Днес мястото е недостъпно, а от него са останали само руини, но по полуразрушените стени все още личат останки от стенописи. За манастира се знае малко. Историята разказва легенди, свързани с проклятие, тегнещо над святото място. Кой и защо го е проклел не е ясно, но един разказ се предава от уста на уста вече поколения наред. Преди много години  турчин разрушил зида на манастира, за да вземе камъните и да си построи къща в Етрополе. По пътя, в района на село Разлив, го срещнали група турци. Когато им разказал какво смята да прави, те отговорили, че няма смисъл, защото къщата му е изгоряла, заедно с цялото му семейство, което е било вътре. Тогава турчинът се ядосал и захвърлил камъните. По-нататък какво се е случило – не се знае.
Тази история ни разказа Динко Пешев, който преди години се е заел да възстанови традицията, която повелява на мястото да се прави оброк на Св. Богородица (15 август). Той искал още и да направи инициативен комитет за възстановяване на манастира. Заедно с още трима души започнали ежегодно да се събират и да дават курбан на мястото, въпреки, че стари хора ги предупредили, че манастирът е прокълнат. „Дали е проклятие, дали не е - не знам… ама ей го - осакатях” – казва Динко, който днес е с ампутиран крак. Двама от другите, възобновили традицията, са вече покойници. Единият живеел в къща, между махалите Ръждавец и Горановци. „Там имаше три къщи, на трима братя. И трите изгоряха, заедно с хората.” – разказва Динко Пешев. Третият мъж, правил курбан на Нанковския манастир, отрязал крака си при опит да отреже клон от дърво – цер, намиращо се в двора на манастира. По-късно и той починал. Четвъртият човек – Вунка, се отказала да прави оброк, след като преди няколко месеца внукът й загива в трагична катастрофа на Чуклето само на 24г. Според думите на Динко „предишният кмет, Вуто Горанов, познаваше и дърво да му донесеш от там: Не, че няма да го внесеш това дърво, но и ти няма да влизаш! От Нанковското не ща нищо да се внася тука, там е клето място!”
Динко Пешев искал да възстанови манастира със средства от дарения. Опитвал е да се срещне с Ловчанския митрополит Гавриил, но безуспешно. Прави проучване от летописите на други манастири, и установява, че манастирът е строен през XII-XIV век. През 1950г. се е срутил покривът, а 1-2 години след това е прекратена традицията да се прави оброк там.
Динко Пешев завършва разказа си така: „На 300-400 метра над манастира има друг оброк – Св. Спас. В тия местности нещо е ставало – докато обработват нивите, все намират някакви монети.”

Източник: balkanec.bg