Интервю с Маргарита Колчева - Ориентиран към решенията терапевт и бизнес консултант. Маргарита е Магистър психолог и акредитиран бизнес коуч. Работи с бизнеси в цяла България, където провежда и обучения за лидерски умения и лична ефективност. С Маргарита се срещнахме в ролята на частната й практика на психолог, за да ни разкаже малко повече за работата на терапевт.

Представи ни се на кратко.

Винаги съм вярвала, че човешкият ум и поведение са необятна наука, за която един живот не стига. Психологията я усещам като призвание – за себе си и за другите. Завърших Магистратура по Социална и Организационна Психология в Нов Български Университет, и това ме отведе към бизнеса преди около 10 години. Кариерата ми започна като организационен консултант, а като такъв помагам на малки и големи, български и международни компании да оптимизират процеси; да развиват служителите си; да изграждат мотивираща култура на работа и да постигат резултати чрез подобряване на взаимоотношенията. Преди 5 години получих Канадска акредитация за Персонален коуч по напредналата методика Power Coaching with Mind-Kinetics, а близо година съчетавам и фокусирана към решенията терапия. Това ми дава възможност да се срещам с хора на различна възраст, позиции и възможности и всеки ден се убеждавам как общочовешките предизвикателства не се влияят от статут, религия, възраст и умения.

Терапевт или Психолог?

Между двете няма особена разлика. Психолог звучи „по леко“. Все още тежи стереотипа, че при терапевт се ходи само ако имаш психични проблеми, а много хора дори не различават терапевт от психиатър. Но и терапевт, и психолог имат един и същи смисъл – подкрепа на другите за постигане на желана промяна. Възрастните обичаме да разглеждаме ситуациите, които не ни харесват като проблем. Аз предпочитам да ги виждам като умения, които човек все още не е научил. Затова психологът е помощник, който има инструментариум да открие нужното умение и помогне на човека да го изгради.

Добре, кажи ни какво точно прави един психолог?

Целта на психолога е да подпомогне клиента да открие ново решение или подход за предизвикателството, което иска да преодолее. Клиентите идват при мен, когато вече са изпробвали някакви варианти да се справят със ситуацията, но те не са успешни. И тогава моята цел е да ги извадя от „коловоза“ на мислене и да потърсим нови, различни решения. Ролята на психолога може да се обобщи в две думи: Слушане и Питане.
Срещите с психолог са всъщност приятни разговори с фокус към резултат и решение. Срещи, в които той слуша с внимание да чуе какво казва човека (особено между редовете) и преди всичко да му помогне той сам да се чуе. Защото, колко често в живота си имаме възможност да се погледнем обективно отстрани? Психологът улавя скритото послание на ситуацията и връща към клиента анализ, за да може той да погледне себе си и преживяванията си от друга гледна точка. Мислите и преживяванията ни се свързват с редица неосъзнати страхове, блокажи и ограничения, които във фокусиран към решенията разговор могат да бъдат разтълкувани. Всички знаем и за неосъзнат смисъл на думите. Това също е задача на слушането. И второто основно нещо, което прави е да пита – нови, различни, креативни, дори понякога странни въпроси, които да „преместят човека на друг стол“, за да види ситуацията от различен ъгъл.

Каква потребност от подобна помощ се отчита в по-малките населени места?

Хората са хора навсекъде – както в Лондон, така и в Ботевград. Хора с навици, страхове, желания, кариери, семейства... устроени по един и съи начин – да търсят развитие и щастие. Наблюдение, което имам, а и в разговори с колеги се е потвърждавало, в по-малките градове и села хората търсят промяна във взаимоотношенията с близък и по-често – промяна в отношението към себе си. Нещо, което не харесвам в себе си; страх, който имам; тревожност за случващо се събитие и т.н. Опитът ми в Ботевград и региона все още не е достатъчен за да дам подобна оценка. Може би след време.

От твоя опит, за какво най-често хората се обръщат към психолог?

За всичко! От проблеми с шефа; желано повишение; нова работа; работно умение, което да се усвои или промени, до трудности с партньора или неспособност за обвързване; предизвикателства с децата; емоционални затруднения („лесно избухвам“, „неуверен съм“, „страх ме от провал“; „не мога да взема решение“) страхове и блокиращи вярвания, и др.
Всеки има моменти от живота си, в които се чувства до толкова в задънена улица, че има нужда от различно мнение и евентуално съвет. Понякога ни е по-лесно да поговорим с непознат за час, който неутрално и обективно да ни сподели какво вижда и да ни насочи в каква посока да работим.
В последните 6-7 години се наблюдава разчупване на общественото табу, че психологът/терапевт е за болните и хората все по-малко се чувстват притеснени да заявят: Да, имам трудност, не мога сам/а, но работя по въпроса и опитвам! Което е похвално! Защото често, само една среща е достатъчна за да започне нещо ново. А всяко ново действие, било то и минимално, ще доведе до различен резултат. Което е и целта на терапията.

Източник: balkanec.bg