Мандатът на Народното събрание вече е изпълнен 90%, остават още няколко месеца до изборите. Дошло е време за оценки, изводи и анализи на това какво е свършено и какво -все още не. По този повод разговаряме с депутата от ГЕРБ Емил Димитров за работата, успехите, идеите и съжалението за пропуснатото в парламента.

- Господин Димитров, мандатът на 41-вото Народно събрание е към края си, как бихте оценили участието си като депутат в него, доволен ли сте от направеното?
- Едва ли някой може да каже че е бил доволен от работата си в Народното събрание на 100% , аз също не правя изключение. Мога да кажа, че има още много неща, които бих искал да съм свършил, но не съм успял и други, които съм направил и се гордея с тях.

- Участвате в три комисии, подписът Ви стои под 10 законопроекта, 6 питания към различни министри, какво свършихте и какво не успяхте за мандата?
- Всички законопроекти, в изработването на които съм участвал, според мен бяха необходими и полезни. Затова съм се подписал под тях първи и както виждате, те вече са приети и действат. За някои от тях аз бях поел ангажимент да ги внеса и изпълних този ангажимент. Например сега си спомням първия законопроект, в който взех активно участие, той беше свързан с това, да се осигури възможност за свободно сдружаване на ловците в България. Не беше редно в 21 век да има монопол на една неправителствена организация и всички организирани ловци да членуват по задължение в нея. Имаше много обструкции тогава, но нещата постепенно влязоха в нормата. Оформиха се два съюза, нещата сега вървят нормално.

- Тази година май ще е рекордна по злополуки по време на лов, обявени са 17 случая през ловния сезон на пострадали ловци...
- Рекорден брой загинали имаше през 2010 година, ако не се лъжа, тогава бяха 12 инцидента. Не знам дали тези 17 инцидента наистина са рекордни.Затова вкарахме в закона някои задължителни изисквания- за носене на сигнални жилетки и шапки, няколко елементарни правила. За съжаление те невинаги се спазват и оттам идват и нещастията. Добре е все пак, че голяма част от ловците разбраха смисъла на тези мерки, че те са за тяхна безопасност и че спазването им е гаранция за успешен лов.

- Имаше и предложение поради зачестилите злополуки ловците да ходят на лов с бронежилетки и каски...
- Навярно някой се е пошегувал.

- Смятате ли, че законопроектите , в чието изработване сте участвали, няма да бъдат пипани още през мандата на следващото Народно събрание, достатъчно надполитични и полезни ли са. Питам Ви, защото като че ли е практика депутатите да преразглеждат, поправят и допълват приети вече закони по няколко пъти.
- Да, така е. Случаи на поправяне на закони имаше и през настоящия мандат.Това беше Закона за тютюнопушене на обществени места. Вероятно всички знаят с подробности как се стигна до пълната забрана за цигарите, дори и в нощни заведения.

- Дебатът по тази тема продължава в обществото, двете мнения „за” и „против” цигарите имат доста застъпници. Какво е личното Ви мнение?
- Според мен има места, където забраната е не само необходима, тя е задължителна- болници, училища, транспорт, да не ги изброявам. Но в заведения и на други места, при спазването на всички изисквания за отделеност, за вентилация, да няма младежи под 18 години, за свободен избор къде да седнеш, пушачи и непушачи трябва да имат еднакви права. В крайна сметка обаче мнозинството така е решило, приемам го. Но за останалите законопроекти, в които съм участвал и съм се подписал, смятам, че едва ли ще се намери логика да бъдат променяни от следващото Народно събрание. Ако някой реши да ги пипа в бъдеще, ще трябва много да изкриви съвестта си.

- Какво не успяхте да направите досега в парламента и в управлението на страната , за какво съжалявате и дали в оставащите месеци до изборите ще предприемете някакви законодателни инициативи?
- Това, което отчитам, че не успяхме всички, е да накараме държавната администрация да работи коректно с гражданите, да не се държат като генерал-губернатори с търсещите помощта им, защото не те правят на хората услуга, а гражданите ги издържат с данъците си, плащат буквално заплатите им. Тук нашата грешка беше, че пипахме плахо в кадрови аспект, вероятно поради притеснение да не се "оголи" капацитета на администрацията. По себе си знам с какъв хъс съм работил на 25 години, след това на 35 и с какво желание се работи когато човек приближи 50-те години. Естествено човек с времето става по-лежерен, имаш рутина, но липсва желанието за работа. Затова много ми се иска да направим нещо за младите хора в България, да им дадем шанс за достойна работа.

- Има данни, че безработицата при хората до 30 години е особено тревожна...
- Да, тя е голяма при младите, но за съжаление тя е много голяма и при завършилите висше образование. Не е логично държавата и родителите на завършващите университетите у нас да са инвестирали в тях немалко средства, а те да застанат веднага след приключване на образованието си  в редиците на безработните.

- Може ли този проблем да бъде решен със закон и ако отговорът Ви е да- какъв ще бъде той?
- Имам идея и вероятно ще внеса законопроект по този въпрос, но разбира се, преди това ще се консултирам с колегите и експертите. Моето мнение е, че това трябва да е закон, с който да задължим министерства, агенции, областни управи, още умуваме за общините, при тях има и много малки с ограничен капацитет, но за останалите сме сигурни - 20% от хората в администрацията да са младежи до 30 години.

- Мотивите Ви?
- Тези хора имат нужния ценз, би трябвало да работят по специалността, която са завършили в съответния университет. С назначаването им в държавната администрация имаме шанс да ги изградим като кадри и след няколко години администрацията да стане далеч по-образована, далеч по-коректна.

- Това е дългосрочна перспектива...
- Да, едва ли би могло да стане за един ден, но може да се започне, да кажем с едни задължителни 10% от местата в администрацията и до две години да се достигне до 20% за младите хора с висше образование. Имам и идея, в закона да се запише като норма на мястото на всеки пенсионер задължително да се назначава по-млад от 30 години човек, с нужното за длъжността образование. Разбира се, това не означава,че някой трябва да принуди хората да се пенсионират, за да бъдат назначени по-млади кадри. Но в случай на пенсиониране, да не се взима човек с 2-3 години до пенсия, защото той ще ги изкара лежерно, за да си вземе пенсията, а млад човек, който би следвало да има амбицията да работи и да се развива.

- Как гледате на увеличаващите се напоследък българи, които следват и завършват в чужбина. В логиката на законопроекта ще се прави ли разлика между тези с дипломи от чужди университети и от наши?
- Няма как да делим българите на завършили навън и завършили в България. Не смятам, че нашите университети дават качествено по-лошо образование от чуждите. Разбира се, има престижни университети в Европа, но това не означава, че качеството на българското висше образование е лошо.

- Но инвестицията в студент във Великобритания например и в София е различна, парите са други в европейските вузове.
- Ясно е, че повечето от завършилите навън разчитат на финансова помощ от родителите си, макар че има и немалко случаи в които самите студенти работят и се издържат, с много лишения, докато завършат. На тази база не можем да приемаме мерки, които са дискриминационни, това в крайна сметка е въпрос на избор къде да учиш и дали можеш да си го позволиш. Да не забравяме, че много от училите в чужбина си намират и работа в съответната държава и работят там при други условия и заплащане. Нашата идея е по-скоро от един бъдещ закон да се ползват младежите , които завършват в България.

- Това е все още в начален етап като идея, очевидно Ви предстоят и консултации, и изслушване на различни мнения. Има ли нещо, което в следващите дни внасяте в парламента?
- Да, внасяме поправка в Закона за концесиите, в който по мое предложение в началото на мандата приходите от концесии, които остават в общините се вдигнаха от 30 на 50%. Поправката се налага поради факта, че по незнайни причини в Закона за публично-частното партньорство е наложено ограничение на общините да използват парите от концесии само за рекултивация или капиталови разходи. Но не могат например с тях да направят нещо за енергийната ефективност или за социални нужди. Редно е тези пари да бъдат разпределяни от общините по тяхна преценка, без ограничения. Това е и смисълът на внасяната поправка.

- Това подкрепя ли се от кметовете в общините?
- Имам разговори и сигнали от повече от 10 кмета, според мен всички те са на мнение, че тези пари трябва да могат да се използват за належащите нужди на населеното място, включително и за социален патронаж, за култура, за спорт, за каквото решат общинските съвети. А липсата на такива възможности и в момента им пречи да приемат бюджетите си да 2013 година, така че това наложи внасянето на поправката спешно.

- Ще Ви стигне ли времето, има да се приемат текстове на Изборния кодекс?
- Поправката в Закона за концесиите ще мине бързо, защото е към действащ закон и няма пречки да влезе на второ четене без забавяне. Що се отнася до закона за повече млади хора в администрацията, силно се надавям той да не отлежи прекалено дълго като ненужен или екзотичен закон и да бъде приет също. Изборният кодекс е от избори до избори, докато привличането на повече млади и способни хора в държавната администрация е част от една държавна стратегия за развитие.

- Вие сте избран за депутат от София-област, тоест познавате проблемите на малките общини и региони. Как смятате, има ли шанс да спре това непрекъснато в последните двайсетина години изтичане на хора от по-малките населени места към по-големите и столицата, има ли решение този проблем?
- Това не може да се реши законодателно, проблемът опира до това какво е направено и какво може да се направи за поминъка на хората в малките населени места. Трябва да се мисли за работни места, които биха задържали хората по домовете им. Като изключим отделни младежи , които търсят разнообразие и по –шарен живот и затова тръгват към столицата, никой не е склонен да си напуска родното място. Повечето хора в провинцията са свикнали да живеят сред природата, сред близките си и ако имат условията за това – работа, инфраструктура, услуги, няма да тръгнат да си търсят хляба другаде. Според мен, ние вървим към подобно нещо, като искам да отбележа голямата помощ, която получиха много малки общини от европейско финансиране по Програмата за развитие на селските райони, най вече мерките 321 и 322, които са ориентирани към общините. Там имаме дори преизпълнение на програмата над договорените средства. Смятам, че и Държавния фонд „Земеделие” работи много добре през последните две години и с подкрепата на кметовете, много селища се промениха и се инвестираха суми, които местните бюджети не биха отделили и за 50 години.

- Има ли община за пример в България днес?
- Много са, които могат да се посочат, но не бих се спрял на една или две, за да не се обидят другите. Но има и общини на обратния полюс. Много е важно колко е деен кметът на населеното място и дали има синхрон с общинския съвет. Хубавото е, че вече има доста подготвени кметове у нас, а и хората много внимават как и кого избират.

- Ако не продължите с политическа кариера, бихте ли станали кмет на малка община, от Вашия избирателен район например?
- Никога не съм имал желание да ставам депутат или кмет. Но ако видя, че нещата не вървят и няма подходяща кандидатура, защо не. Но това не ми е амбицията на живота.

Източник: Агенция БЛИЦ