Българският баскетбол е в криза. Мъжкият затъна надълбоко след провала в евроквалификациите през лятото на 2012 г. Националният отбор ще бъде зрител на второ поредно първенство на Стария континент. С много голяма доза оптимизъм можем да си наложим да вярваме, че отново ще ни има на голямата сцена през 2015 г.

Тогава днешният герой ни в „Бъдещи шампиони“ Станимир Маринов ще е на 23 години. Ако съдбата бъде благосклонна към него и реши, че до тук е изчерпала целия си капацитет от изпитания към него, значи момчето ще е стигнало далеч. Толкова, че да сбъдне мечтите си и да накара треньорите, предрекли успеха му да се гордеят.

Станимир е тихата революция в родния ни баскетбол. Не чакайте да чуете гласа му. Той почти не говори, а когато го прави е само, защото няма как да го избегне. Иначе предпочита да мълчи. На 21 зелената му фланелка в един от претендентите за медал за купата и първенството у нас Балкан тежи повече, отколкото самият той. Хлапакът от Силистра се е научил отдавна да остава глух за капризите на разглезената ботевградска публика.

Феновете в зала „Балкан“ са готови да разстрелят с думи всеки, който не играе поне, колкото Майкъл Джордън през шестте му шампионски сезона с Чикаго Булс в НБА.
Маринов играе гард - позиция, на която България неизменно бе принудена да залага на чужденец от 5 години насам в държавния тим. Цяла тенджера от натурализирани американци - Родерик Блекни (2007), Ибрахим Джабер (2008), Ърл Роуланд (2009 и 2011), Ърл Калоуей (2010). Само през лятото на 2012-а Росен Барчовски извика център от САЩ (б.а. Седрик Симънс). На върха заложи на Божидар Аврамов. Да бяха го били с камъни, пак едва ли щеше да го боли така, както от критиките на хората. Никой не го пощади, въпреки 22-те му години. Същото щеше да се случи и със Станимир. Той бе повикан от Барчовски в националния, яви се на лагера, но го напусна, заради контузия в коляното.

В стила на безхаберния български спортен управник, ръководството на Балкан остави младока да се гърчи от болка от 2010 г. насам, само и само да не извади 300 лева, за да му направи ядрено-магнитен резонанс. Ако до момента не сте чували за подобен случай, сега вече знаете, че той наистина съществува. Две години една от най-големите надежди на баскетбола ни се държи за крака и страда, но шефовете му казват да търпи, или го пращат по лекари, които в 21 век поставят диагноза с напипване. Срамът за Балкан тук е голям и в Ботевград ще са длъжници на Маринов още дълго време.

Ситуацията не се е променила драстично, но Станимир диша по-спокойно, защото вече знае точно какво му е и се е подготвил, че лятото ще легне под ножа. След това ще е като нов. Дотогава тренира по специална програма, не се натоварва във фитнеса наравно със съотборниците, а на мачове все така стиска устни до посиняване, но с всеки следващ двубой прави тиха крачка напред.

Промяната за него настъпва с идването начело на отбора на македонския специалист Александър Тодоров. „Само ме слушай и ще те направя най-добрият гард в България“, това са думи на треньора към момчето, което той заварва обезверено и със самочувствие на кота нула. С превързано коляно и с неясна представа какво го очаква за в бъдеще. В рамките на седмица Маринов е минал преглед през ядрено-магнитен резонанс и е диагностициран. Тодоров използва таланта във всяка среща и залага на него като титуляр. Станимир има тежката задача да запълни празнината, която оставя в публика и в състав любимецът на цял Ботвеград Иван Лилов. Националът напусна клуба и избра румънския Газ Метан, а това бе златният миг за първата му резерва.

„Отговорността ми е голяма и я осъзнавам. Понякога ми тежи и имам нужда са си почина от баскетбол. Тогава играя футбол с приятели или хващам автобуса за София. Разхождам се, отивам на кино. Нищо кой знае колко специално“, казва Маринов. Момчето разкрива, че е признателен най-вече на съветите на опитния Йордан Бозов. 34-годишният ветеран е човекът, който му вдъхва спокойствие в Балкан.

Качествата на Станимир са безспорни. Висок интелект, добър поглед върху играта, отлична стрелба от тройката, завиден атлетизъм и скорост с топката в ръце. И всичко това само с един здрав крак. Какво ли ни е приготвил, когато коляното му оздравее?

Източник: в. Преса