Уважаеми съмишленици и  приятели!
Съвсем на кратко ще се представя: в продължение на 36 години професионалния ми опит и стаж е преминал изцяло в областта на финансите, бюджета, отчетността и контрола.
Никога не съм участвал в политиката, не съм бил политик и не съм имал стремеж към политиката. Кое ме накара? Кое ме провокира, да се включа в съревнованието за  предсрочните парламентарни избори тази година?
На първо място - безпрекословната ми съпричастност към посланията отправени от ПП АБВ и изказвания чути от нашия президент г-н Георги Първанов, а именно: промяна на политическия модел на страната;  промяна на икономическия модел и изключително важните промени в социалната сфера.
Ние българите имаме практика бързо да забравяме, бързо забравихме, когато навсякъде по площадите се пееше  „.. 45 години стигат… „ . Много от хората смятаха, че промяната на тогава съществуващия политическия модел ще доведе до съживяване на икономиката и нещо по- добро в социален аспект, но уви!  От тогава изминаха 25 години. Всички сме свидетели на трудния и тежък преход. Трябва ли да чакаме още 20 години? Този експеримент трябва да приключи!
Историята категорично доказа несъстоятелността, грешките на съществуващия модел да промени в положителна насока състоянието на държавата.
Защо ни е страх от президентска република?
Защо ни е страх от мажоритарния вот?
Защо в парламента на Република България всички да не бъдат изявени личности, доказали се с качествата си, а не случайно попаднали хора по незнам какви си причини. Друг е въпроса до каква цифра да се редуцира техния брой. Не беше ли достатъчно времето да се убедим, че съществуващия модел не може и  няма да извърши всички тези промени, както в икономиката ни така и в социалната сфера.
Убеден съм и вярвам, че ПП АБВ има политическата воля има политически и експертен потенциал да промени нещата и всички тези послания да станат факт. Ние не само искаме, а знаем как да извършим промените.
Позволете ми да си послужа с един пример. Ако се върнем само няколко месеца назад, ще си спомним как цялото медийно пространство беше изпълнено с изказвания на различни политици, от различни политически сили, относно актуализацията на бюджета на здравната каса.
 В предизборните дни какви ли не обещания считат, че трябва да се увеличи дела от брутния вътрешен продукт (БВП) и да се заделят повече пари за здравеопазване. Това е най-лесното, но дали е от първостепенна необходимост и дали ще доведе до искания ефект.
Ако се обърнем назад примерно от 2000 година насам и направим един анализ към настоящия момент  ще видим, че делът за здравеопазване нараства и в същото време няма промяна в здравеопазването. Ефекта е нулев. Нещо повече, убеден съм, че в следващия държавен бюджет двойно да се увеличи делът на брутния вътрешен продукт, здравеопазването пак ще остане на същото ниво.
Тук отварям  една скоба, че говоря от гледна точка на финансист и не бих желал  да навлизам в специфични медицински проблеми, които са от чиста компетенция на медиците. Става дума за здравеопазването. Убеден съм, че много хора от законодателната и изпълнителната власт го знаят това нещо, но факт е че не го правят. Става дума за промяна на модела и в частност за бюджета на здравната каса. Дали е липса на воля или става въпрос за икономически интереси не бих го коментирал?
 Навсякъде се тиражира тревогата, че парите не стигат, че парите свършват, че здравната каса не може да се разплати с болниците и никой не казва каква е причината. Защо не стигат парите, откъде трябва да се тръгне? Просто трябва да се смени модела и начина на финансиране на дейностите от здравната каса. Убеден съм, че съществуват достатъчно  други резерви, преди да се говори и да се дискутира въпроса дали да се увеличат здравните вноски и парите за здраве. Без да се промени модела всичко това ще бъде преливане от пусто в празно.
 На първо място трябва да се разгледат така наречените капитационни суми (това са сумите, които всеки личен лекар получава за това, че определен пациент е записан в неговия списък). И той ги получава независимо дали е направил профилактичен преглед или не. Тук искам да подчертая, че не става дума за потребителската такса. Не противоречи ли това на законовата разпоредба, че се плаща  за извършена работа. Една проста аритметика всеки един от нас може да направи в случай, че при един семеен лекар са се записали 2000 човека. Цитирам данни по памет: от 2004 г. тези суми в национален мащаб бяха приблизително в размер на 85 млн.лв. Нямам информация към момента колко са, но не вярвам да е намаляла сумата.
На второ място трябва да се промени практиката с така наречените клинични пътеки. Належащо е да бъдат изготвени и приети медицински стандарти, по които да се извършва лечението  за всеки  определен вид болест. Несъстоятелно е, но е факт, че  хора боледуващи от една и съща болест в единия случай ги изписват на третия ден, тъй като са се излекували, като клиничната пътека е за 5 дни. А в другия случай неизлекуван пациент го изписват на 5-тия ден, защото е приключила клиничната пътека. Несъстоятелно е обстоятелството, че едно и също заболяване например: в гр. Пещера се лекува с 300 лв., а в гр. София за 1200 лв. Това не са голословни твърдения, а факти и констатации от извършена комплексна проверка в системата на НЗОК. Това са факти и данни предполагам известни на ръководството на НЗОК.
На трето място, наложително е да се преразгледа въпроса с така наречен реимболсивен списък, (списъкът с лекарствени средства, за които НЗОК покрива изцяло или частично стойността). Веднага възвиква и другия въпрос, начина на разпространение,  по който тези лекарства да стигнат до определения пациент.  Безспорно част от тях следва да се разпространят от аптечната мрежа, друга част особено скъпоструващи, животоспасяващи и имунносопресорни средства, следва да се предоставят от държавата, тъй като, чрез аптечната мрежа цените се вдигат приблизително с около 30 процента. Трябва да се престане с практиката да се иска замяната с генерици и по този начин да се рискува здравено на хората и да се обслужват интересите на фармацевтичните производители и фармацевтите от търговската мрежа. Тези неща се знаят, но трудно могат да се преодолеят. Необходима е политическа воля да се  промени модела и да се прекъсне с практиката здравето на хората да става заложник на определени лобита и кръгоне.
 А защо не и да се спре и монопола на НЗОК. Да създаде допълнителна алтернатива на частни осигурителни дружества и по този начин, конкуренцията ще играе ролята на регулатор. Но във всички случаи от първостепенна важност и определяща е ролята на държавата. Колкото и парадоксално да звучи в момента здравеопазването в България мога да го оприлича с едно търговско дружество или АД – с малко акционери, липсва основния мажоритарен собствиник – пациента. 
Когато говорим за здравеопазване и образование, та даже и финанси,  трябва да се има предвид, че те са функция на осигуряване на приходите, както в държавния бюджет така и в местните бюджети. А тези приходи ще се осигурят основно от ръста на икономиката, от ръста на вътрешния брутен продукт. Тези пари трябва от някъде да дойдат и едва тогава да говорим за разпределените и преразпределите ни функции на бюджета.
Провокира ме въпроса на една госпожа, която тя зададе на срещата: „Защо в България не се произвежда? Защо производството непрекъснато се свива?” Сигурно още много хора си задават този въпрос и с основание. Разбира се не говоря за тежка промишленост, машиностроене и прочие. Става дума за развитие на производство в леката промишленост, преработвателната промишленост и селското стопанство.
            До кога България ще е производител на суровина и това ще ни бъде основния износ!
            До кога България ще произвежда на ишлеме!
            Защо и в малкото сфери да не бъде затворен цикъла „суровина краен продукт”  - „земя краен продукт”.
           Липсата на бизнес среда, бизнес климат, честата смяната на правителства предопределя всичко да се работи „на парче”. Как да се произвежда, когато един инвеститор няма никаква сигурност?! Малко ли инвеститори си тръгнаха от нашата страна и се установиха в съседни нам държави.
 Няма политическа партия, която да не говори за повишаване на доходите на населението, за създаване на нови работни места и решаване проблема с безработицата,  но от изключително важно значение е това как ще стане. Повишаването на доходите при липса на добре развита икономика, на съответстващо производство, неминуемо ще доведе до инфлация.
Много хубаво го каза нашия Президент, г-н Георги Първанов на срещата с членове и симпатизанти в гр. Ботевград:
-   Ясно и точно да се определят приоритетите за страната. Да се даде гласност, да се постигне национално съгласие, по основните проблеми на страната, да се изготви по-дългосрочна програма и така да има една приемственост от следващите правителства до окончателното им решаване и успешно приключване на програмата.
Когато става дума за приоритети считам, че от първостепенно значение е да се създадат едни добри условия  за  развитието на дребен и среден бизнес.  Това е основата на една държава. У нас пирамидата е обърната обратно с върха надолу и много лесно може да губи устойчивост. Какви биха могли да са тези условия за да се създаде подходяща среда за развитието на този бизнес?
По мое скромно мнение, от изключително важно значение, е финансирането и кредитирането на бизнес начинанията, в това число и при реализиране на проекти чрез Европейските фондове. Условията в много случаи са непосилни за нашата действителност. Няма страна в Европейския съюз където лихвения процент по отпуснати кредити от банки да се движи от порядъка на 7-9 процента. В законова разпоредба се  премахна таксата за предсрочно погасяване на кредити на физически лица но за фирмите остана! Да не говорим и за редица други такси въведени от банките, които реално завишават още повече този лихвен процент.
При подписан договор и осигурена безвъзмездна финансова помощ от Европейските фондове, банките поставят и непосилни условия по отношение гаранциите за отпускане от тях на кредит и не вземат предвид дори и подписания договор за тази цел.
- От много важно значение е максимално усвояване на парите от Европейски фондове. Винаги съм си задава въпроса „Какво пречи това да се случи? Нима не е от полза на всички? Както от гледна точка на разработвате и реализиране на проекти, така и от гледна точка на създаване на работни места”. В крайна сметка основната причина се оказа, бюрокрацията, липсата на компетентност и корупция.
- В общи линии данъчната ни система създава до известна степен условие за развитие на бизнеса. Но са налице фактори, които спират бизнеса, като възстановяване на данъчен кредит (ДДС). При извършване на данъчна ревизия за възстановяване на данъчен кредит, срокът в най-добрият случай е 3 месеца, а в повечето случай с удължаване на срока стават 6 месеца. Тогава когато става дума за по-големи суми, това обезкървява търговските дружества, лишава ги от възможността да оперират с тези средства, което за много то тях е непосилно.
- На трето място това е сигурността за инвестициите от гледна точка на законовата уредба и каква сигурност би предложила държавата в случай на инвестиция.
- На следващо място не маловажно е въпросът за осигуряване на данъчни облекчения за дребния и среден производител, от гледна точка на реинвестиране на печалбата и  създаване на работни места.
- На следващо място премахване на бюрокрацията, разрешителния и лицензионен режим. Да не говорим, че за едно „становище” по определени въпроси от държавни структури се чака с месеци.
 - Не на последно място е и проблема е и с държавната администрация от гледна точка на компетентността на държавния служител, неговия експертен потенциал и експедитивност. На възлови места в държавната администрация са назначени хора без никакъв административен е професионален капацитет, хора без никакви качества. Тези хора вместо да бъдат в помощ на бизнеса, тъй като безспорно техните заплати са от нашите данъци, те забавят развитието, да не кажа, че и пречат. Много малко са хората които това го разбират искат да бъдат полезни и допринасят със своите си действия за развитие на бизнеса. Разбира се това до голяма степен кореспондира и с искането за промяна на модела за образуванието. Всички тези хора са преминали през тази сфера и са се обучавали в нашите училища.
В заключение бих искал да кажа, че нямам претенции за изчерпателност и едва ли с това са всички проблеми в тази област.
Искам още веднъж да подчертая, че това няма как да бъде направено, ако не се смени модела на управление държавата. Най-лесно може да стане, ако гласувате за АБВ с номер 14 в  бюлетината.
 


Източник: balkanec.bg